Липсата на контрол върху дейността на лобистите заплашва демокрацията в страните в ЕС, твърди доклад на Transparency International, призоваващ за нови регулации на тази дейност.

В текста, разпространен в сряда, се анализирани законите, прозрачността и достъпът до информация за лобизъм в 19 от 28 държави плюс три от структурите на съюза – Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС.

Основният извод е, че само в две страни – Словения и Литва – са изпълнени поне половината от изискванията, които според организацията, бореща се с корупцията, са необходими за защита на обществото от прокарването на сенчести интереси.

Индексът, измерен в процентни единици от 0 до 100 (най-добър резултат), е сглобен на базата на международните стандарти и новите най-добри практики и има три съставни: прозрачност (доколко са открити към обществото отношенията между лобисти и представители на властта), почтеност (ясни и приложими правила за етично поведение на двете страни, които вече са приложени) и равен достъп (процесът на взимане на решения е достъпен за представители на различни гледни точки).

Средният резултат на 19-те държави е 31 процентни пункта. Големи икономики като Германия, Италия и Испания, както и Португалия са с по-малко от 25%, а Унгария и Кипър са на дъното с едва 14% от индекса на Transparency International.

България е с общ показател 25% и доста слаб резултат за прозрачност (13%). По показателя "почтеност" за българската ситуация са отчетени 25% (под средното за доклада). По-добър от средния е резултатът на България за "равен достъп" - 38%.

Институциите в Брюксел, където всъщност се води значителна част от лобистката дейност в ЕС, са с резултат 36%, което е тревожно ниско според Transparency International. Европейската комисия се представя добре, защото преминава прага от 50%, но европарламентът е с 37%, а Съветът на ЕС – с едва 19%.

Европа спешно се нуждае от реформа за лобирането, като и правителствата, и лобистките структури трябва заедно да се заемат с тази ситуация, призовават от базираната в Берлин антикорупционна организация. Според TI е тревожно, че няма публична документация кой пред кого лобира, с какви средства и за каква кауза. Друг недостатък е слабият контрол над т.нар. въртящи се врати - влизането и излизането на едни и същи хора от частния сектор в правителствени институции, които го контролират, както и обратното.

От TI изрично изтъкват финансовия сектор в Европа като пример за това как с лобиране е успял да спре или да ограничи засягащите го реформи и регулации, наложени от избухването на кризата през 2008 г.

Други сектори, прибягващи до "спорни лобистки практики", са тютюневият, алкохолният, автомобилният, енергийният и фармацевтичният, допълва докладът.