Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев ще удължи близо 26-годишното си управление след изборите днес, които, както се надяват инвеститорите, че ще запазят стабилността в централноазиатската страна въпреки критиките за неспазването на човешките права.

74-годишният бивш металург е на власт от 1989 г., когато тази страна производителка на петрол със 17 милиона население и граници от Китай до Каспийско море беше част от Съветския съюз, разказва агенция "Ройтерс", цитирана от БТА.

Назарбаев никога не е имал истинска конкуренция на избори. Когато миналата седмица обикаляше обширната си степна държава, откривайки молове, развлекателни центрове и дори две метростанции във финансовата столица Алмати, той обикновено е посрещан от големи тълпи. Гледа от огромни билбордове. "Към нови победи заедно с Вожда на народа", пише на един от тях.

Съюзникът на руския лидер Владимир Путин призова изборите да бъдат изтеглени с една година по-рано и така избегна опасността шансовете му за изборна победа да пострадат, ако увеличаващите се икономически проблеми прераснат в истинска криза.

Другите двама кандидати - един комунист и един бивш регионален губернатор - не са заплаха и ако Назарбаев изкара докрай още един петгодишен мандат, властта му ще продължи над 30 години. Слабата и разединена опозиция призовава за бойкот на вота. Но Назарбаев, който спечели 96% от гласовете на изборите през 2011 г., е популярен и често е наричан "татко".

Цяло поколение не познава друг лидер, а опонентите му са в затвора или са избягали в чужбина. Той не обръща много внимание на критиките на правозащитните групи, че потиска свободата на словото.

Нито едни избори в Казахстан досега не са получавали пълното одобрение на наблюдателите.

Платформата на Назарбаев акцентира върху икономическите реформи, политическата стабилност, междуетническото разбирателство и обществена солидарност в тази мюсюлманска многоетническа страна. "Силната държава и икономика са на първо място", гласи неговото мото. "Станахме свидетели на разпадането на Съветския съюз през 1991 г.", каза той в една реч наскоро. "Онова, с което се сдобиха в Русия, е антипатия към самата дума "демокрация". Тя стана синоним на бедност, кражби и убийство."

Най-голямото предизвикателство към неговата власт бяха размириците в петролодобивния център Жанаозен и съседно село през 2011 г., когато полицията застреля най-малко 15 души. После един критик на президента бе осъден на повече от седем години затвор по обвинения, че е подтиквал работниците да свалят правителството.

Назарбаев контролираше извършването на пазарнo-икономически реформи и осигури над 200 милиарда долара чуждестранни инвестиции. Това превърна Казахстан във втората икономика в бившия Съветски съюз, като само Русия произвежда повече петрол.

Инвеститорите се чувстват относително сигурни и помагат за разработването на огромните природни ресурси, а Назарбаев поддържа здрави връзки със съседните Китай и Русия, както и със Запада. "Знаем, че Назарбаев е последователен, знаем какво да очакваме от него", казва Едуард Мермелстийн, президент на базираната в САЩ "Алфа консълтинг груп", която предоставя бизнес съвети за Източна Европа и Централна Азия.

Все пак Казахстан усеща въздействието от икономическия спад в търговския си партньор Русия, засегната от западните санкции и намаляването на световните цени на петрола.

Очаква се икономическият растеж на Казахстан да спадне до 1.5% тази година, след като през 2014 г. беше 4.3%. Тази година може да намалее още повече, ако цените на суровия брент спаднат под 50 долара за барел, казват представители на властта.

Назарбаев циментира връзките си с Русия, като се присъедини към Евразийския икономически съюз. "Предстоящите избори всъщност не предлагат на избирателите - бел. ред. - алтернатива на Назарбаев", казва пред "Ройтерс" опозиционният лидер Амиржан Косанов. "Ето защо те подбраха такива слаби и малко познати спаринг партньори на настоящия президент. Хората направо им се присмиват", добавя той.