Избирателната система във Великобритания (first-past-the-post) предполага, че след повечето избори управлява една партия. Победителят във всеки избирателен район печели депутатското място за съответния район, а останалите кандидати не печелят нищо. Това означава, че няма пропорционално разпределение за кандидатите, които са на второ място. Така малките партии не са представени в парламента или ако са представени, е скромно, дори и да имат значителен дял избиратели в страната.

За да има мнозинство, най-голямата партия трябва да спечели най-малко 326 от 650-те избирателни района. На практика обаче бариерата е 323, защото ирландската партия Sinn Fein така и не заема депутатските места, които печели в Северна Ирландия.

Потенциалът за формиране на правителство, разбира се, зависи от подкрепата на мнозинството депутати в долната камара на британският парламент – Камарата на общините. Обикновено това се тества при гласуване след речта на Кралицата. Речта се изнася при свикването на новия парламент и в нея се съдържа потенциалната програма на бъдещото правителство. Прочита я Елизабет Втора.

Предишният парламент беше официално разпуснат на 30 март и всички 650 депутатски места бяха обявени за вакантни. Премиерът Дейвид Камерън и министрите продължават да изпълняват задълженията си, но по принцип се въздържат от големи решения, дългосрочни обещания и избягват срещи на високо равнище.

При извънредна ситуация, когато властите трябва да действат бързо, те може да се консултират с опозицията, за да обсъдят най-подходящите мерки. Когато новият парламент се събере, депутатите могат да бъдат задължени да предприемат действия, договорени през този преходен период.

Когато гласовете са преброени и няма мнозинство, партиите започват преговори за формиране на коалиция. В сегашния случай Камерън и министрите му продължават да временно да управляват.

През 2010 г. коалиционните преговори между консерваторите и либералдемократите продължиха пет дни, но по принцип няма краен срок. Според независимия британски Институт за управление тази година разговорите ще отнемат повече време, защото партиите са си научили уроците от предишните избори. Тогава неуредените въпроси доведоха до проблеми по време на съвмествното управление.

Речта на кралицата е на 27 май. "Това дава на партиите около 18 дни за преговори и за да предложат ясен кандидат за премиер, което би трябвало да е достатъчно", пише в бележка на Института за управление.

Или либералите, или консерваторите ще спечелят най-много места. Според социологическите проучванията нито една от партиите няма да спечели повече от 300 депутатски места.

Либералдемократите, които станаха малък коалиционен партньор през 2010 г. с 57 места, вероятно сега ще преживеят загуби. Въпреки това те все пак биха могали да сключат коалицонно споразумение с лейбъристите или торите.

Шотландската народна партия предстои да спечели повече места – над 40, и вероятно ще изпревари либералдемократите като трета политическа сила.

Лейбъристите изключиха коалиция с Шотландската народна партия. Двете партии обаче може да сключат по-неформално споразумение. Шотландците изключиха коалиция с консерваторите.

Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) се очаква да спечели едва шепа депутатски места, въпреки че е трета в социологическите проучвания. Това отчасти се дължи именно на избирателната система. UKIP заяви, че може да се коалира с консерваторите, ако Камерън премести планирания референдум за еврочленството на Великобритания по-рано – още тази година.

Елизабет Втора има правото да отхвърли предложения премиер и да направи свой собствен избор за министър председател. От 1834 г. обаче никой монарх не е упражнявал това право, което се счита и за архаично.