Заплахата за човешкото здраве от промените в климата на Земята е толкова голяма, че може да подкопае прогреса в глобалното здравеопазване, постигнат за последните 50 години.

От друга страна, огромните ползи от ограничаването на употребата на изкопаеми горива означават, че борбата с глобалното затопляне представлява най-добрият шанс за подобряване на здравето на човечеството през ХХI век.

Според съвместен експертен анализ на медицинското списание Lancet и UCL (University College London), цитиран от "Ройтерс" и "Гардиън", климатичните промени са водещ здравен проблем, но са често пренебрегвани в политически дебати.

Климатични катастрофи от сорта на наводнения или непоносими жеги разпространяват риска от заразни болести, глад и стрес. Замърсените градове, където хората работят дълги часове наред и нямат възможност за разходка, каране на колело или почивка, са опасни за сърцето и предизвикват респираторни и психически проблеми.

Почти 200 страни са поставили таван от 2 градуса по Целзий за увеличаването на средната глобална температура спрямо прединдустриалните нива. Учени обаче предупреждават, че сегашното стечение на обстоятелствата може да доведе до затопляне с 4 градуса, покачвайки риска от суша, наводнения, бури и повишени нива на водните басейни.

"Според нас това е критичен момент в здравеопазването", заяви професор Антъни Костело, директор на Института за глобално здраве на UCL и съпредседател на комисията, съставила доклада. "Мерките, които трябва да предприемем за връщането ни на траектория, водеща към 2 градуса по Целзий или по-малко, изискват незабавни действия сега, както и през следващите десет години. В противен случай играта може да свърши."

Панелът, съставен от европейски и китайски учени в сферата на климата и географията, посочи редица вече съществуващи начини за подобряване на глобалното здравеопазване.

Използването на по-малки количества изкопаеми горива намалява броя на засегнатите от респираторни заболявания. Мотивирането на повече хора да се движат пеша или с колело пък понижава замърсяването на околната среда, броя на пътните инциденти, както и процента на страдащите от наднормено тегло, диабет, сърдечни заболявания и сърдечен удар.

Подобни практики редуцират и опасността от сърдечно-съдови болести, които по информация на Световната здравна организация (СЗО) са водещият причинител на смърт и причиняват смъртта на около 17 милиона души на година по целия свят.