Меркел прехвърли топката към Гърция, Ципрас говори за шантаж
Основополагащите ценности на Европейския съюз са демокрацията, равенството, солидарността и взаимното уважение и никой няма право да ги застрашава. Принципите на ЕС не са основани на изнудване и ултиматуми.
Това заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас след края на двудневния Европейски съвет в Брюксел, където така и не бе намерено решение на гръцката дългова криза, която може да завърши с фалит на страната във вторник.
След четири срещи на финансовите министри от еврозоната и отделни разговори на Ципрас с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, гръцкият премиер запази войнствения си тон. Кредиторите предлагат на Атина удължаване (и запълване на празните сметки на Гърция) до декември на срока на помощното споразумение, което изтича също във вторник, 30 ноември. В замяна правителството трябва да проведе болезнени данъчни и пенсионни реформи.
Меркел каза, че заедно с Оланд в продължение на 45 минути при закрити врати са убеждавали Ципрас да приеме "щедрата оферта", съобщи "Ройтерс". "Направихме насрещни стъпки, сега е ред Гърция на стори същото", добави тя. Меркел и Оланд посочиха, че насрочената за събота в 18 часа пета поред извънредна среща на Еврогрупата ще бъде решаващ момент за сделка. След това остават 72 часа за ратифициране от парламентите в Атина и останалите 18 държави от еврозоната, отпускане на помощен транш и плащането към МВФ.
"Не е политически шантаж, когато повтаряме ден след ден , че наближаваме 30 юни, когато цялата игра приключва", каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Всъщност, Ципрас не изключи приемане на предложенията на кредиторите, а разговорите между двете страни продължават непрекъснато.
Предложението към Атина включва до края на ноември четири транша на обща стойност 15.5 млрд. евро, включително парите, от които гърците отчаяно се нуждаят, за да не фалират във вторник. Сумата е малко по-голяма от средствата, нужни на Гърция да обслужва дълговете си в следващите 6 месеца, но на практика не съдържа някакви нови фондове, отпуснати от партньорте ѝ.
На срещата в събота на финансовите министри от Еврогрупата гръцката делегация ще бъде запитана дали приема ревизираното предложение от ЕС, ЕЦБ и МВФ, съобщи за "Ройтерс" представител на страна от еврозоната. Ако за пореден път има "не" от Атина, министрите ще започнат да обсъждат план за подготовка за ограничаване на щетите от изпадането в несъстоятелност на гръцката държава за гръцките банки и останалите държави и пазари, използващи единната валута.
Любопитно е дали за броени часове ще промени позицията си финансовият министър Янис Варуфакис. В петък той коментира за ирландското национално радио: "Аз съм против повишаването на корпоративния данък, както и срещу вдигането на данъците за хотелите и намаляването на пенсиите на хора, живеещи под линията на бедността. Тези въпроси поставят мен и правителството ми в невъзможна ситуация да правим лош избор сред наистина много лоши и трудни варианти". Но и той не изключи гърците да приемат сделката.
"Ройтерс" твърди, че в Еврогрупата има разцепление относно това дали пропускане на плащането към МВФ автоматично означава и напускане на еврозоната, което би нарушило принципа, че членството в нея не може да се отнема. Още преди да стане министър Варуфакис казваше, че вижда изход в особен сценарий, в който Гърция фалира в рамките на еврозоната и ЕС. Такъв изглежда кипърският сценарий с рухване ликвидността в банковата система, въвеждане на времен контрол над капиталите и де факто конфискуване на част от блокираните депозити за покриване на задължения. Краен вариант е и пускането на паралелна валута в Гърция или употребата на белязани евра само на територията на страната.
Поверителни документи на кредиторите, които репортер на "Ройтерс" е видял, посочват, че гръцкият дълг ще подлежи на управление дори в най-лошия сценарий на МВФ, стига да се удължи падежът му и да се намалят лихвите по него без да се налага опрощаване на заеми или отпускане на още средства от бюджетите на страните от еврозоната. Смята се, че тези аргументи ще изиграят решаваща роля за убеждаване на германските депутати да одобрят отпускането на помощ за Атина.
Засега преговорите се водят по сближаване позициите по двата плана – на Гърция и на кредиторите, като според "Ройтерс" един от новите моменти, представени на Алексис Ципрас е облагането на корабните превози с по-висок данък върху тонажа и премахване на специалния данъчен режим, от който се ползва този важен сектор. Шипинг бизнесът заема 7% от гръцката икономика, дава над 190 000 работни места и носи валутни приходи от 13.2 млрд. евро годишно, сочат официални данни.
Атинският в."Катимерини" съобщава, че МВФ настоява от 1 юли, т.е. от сряда, ДДС за нощувките в хотелите да се вдигне от 6.5% на 23%, а за хранителните услуги – от 13% на 23%.