"Ройтерс": Гърция ще трябва да запази капиталовия контрол още месеци
Гръцките банки ще се видят принудени да задържат режима на капиталов контрол още месеци, поне докато не дойдат свежи средства от Европа и не започне преструктурирането на сектора, пише "Ройтерс".
Възстановяването на банките поставя труден въпрос – трябва ли еврозоната да купи част от акциите в тях, вследствие на което акционерите и дори големите депозити ще понесат загубите, или пък необходимите суми да бъдат добавени към огромния дълг на Гърция.
Отговорът на този въпрос е от основно значение за третия спасителен пакет за страната. Колкото по-дълго текат преговорите, толкова по-тежко ще става положението на банките, тъй като настоящото ограничение от 420 евро теглене на седмица задушава икономиката.
"Банките са замразени, но икономиката отслабва все повече", коментира източник на "Ройтерс" и добавя, че делът на лошите кредити расте постепенно.
"Замразяването" надали ще падне скоро, но пък режимът може да бъде облекчен, както например в петък беше облекчен режимът на международните преводи на фирмите.
"В крайна сметка капиталовият контрол може да бъде премахнат едва когато банките са достатъчно капитализирани", казва директорът на Bundesbank Йенс Вайдман.
Дебатът за банковата система е свързан със споровете около реформите, гръцкия суверенитет и възможността страната да изплати своя огромен дълг, който приближава 300 милиарда евро, а спасяването на банките ще струва поне още 25 милиарда.
Гръцките власти, притеснени от забавяне на икономиката, искат спешно отпускане на средства за банките.
От четирите големи банки National Bank of Greece, Eurobank и Piraeus не изпълниха изискванията на ЕЦБ миналата година, а плановете им за преструктуриране не бяха взети предвид. Днес положението е много по-тежко.
"Искаме, ако е възможно, първоначалната сума да бъде готова за първите нужди на банките", казва представител на финансовото министерство в Атина. "Това би трябвало да е около 10 милиарда евро."
Други, в това число Германия, предпочитат загубите да се понесат от депозитите с над 100 хиляди евро или от притежателите на облигации.
В четирите големи банки има 20 милиарда евро такива депозити, а те общо са издали облигации за 3 милиарда евро. Правителството отрича да има такива планове, не на последно място понеже тези депозити често са на малки гръцки фирми.
"Това не е Кипър, където може да се каже, че онези са просто руски олигарси", коментира запознат със ситуацията адвокат.
В Берлин обаче са на мнение не само, че кредиторите на банките трябва да платят сметката, но и че Европейският механизъм за стабилност не трябва да се меси, а Атина да се занимае със стабилизирането на банките.
"Рекапитализацията трябва да бъде извършена от гръцкото правителство, което означава, че трябва да има повече пари в трета програма", смята икономистът Марсел Фрацхер. "Това е заем, който ще трябва да платят, но Европа няма да носи риск. Ще трябва да спасят частните кредитори. Не виждам защо това да не стане."
Атина засега се опитва да запази автономията си по отношение на вземете на решения за баните. Кипър е пример за това как може да се развие ситуацията оттук насетне. При отпускането на спасителния пакет двете големи банки на острова бяха затворени, а капиталовият контрол действаше две години.
Според представители в еврозоната, пряката рекапитализация на гръцките банки от Европейския механизъм за стабилност е възможно решение. В този случай ЕМС ще има пряко участие в банките, оттам – контрол над бъдещето им.
Атина от своя страна иска средства, без да се налагат такива условия. "Не знаем дали ЕМС ще поеме пряко контрол, казва гръцки банкер. "Това ще се реши на преговорите." Предвид липсата на средства в икономиката и заплахата от напускане на еврозоната правителството няма много възможности за действие.