В някои части на Гърция заради липсата на пари процъфтява бартерната икономика
За гръцкия земеделец Мимис Цаканикас най-големите опасения са били глиганите и режимът на тока, докато в края на юни властите наложиха капиталов контрол. Тогава Цаканикас не можеше да плаща на доставчиците си, а клиентите нямаха пари да платят на него, разказва агенция "Ройтерс".
Притиснат от всички страни, 41-годишният земеделец започва да прави бартери. Така например на някои от своите работиници плаща в натура с част от реколтата люцерна, а с други фермери разменя оборудване, вместо да купува или наема машини.
Цаканикас е част от нарастващата бартерна икономика, към която някои гърци прибягват, за да оцелее бизнесът им. Така например, когато е наел имот, Цаканикас се е съгласил да плати с част от реколтата си люцерна. "Кошмар е. Дължа пари на много хора, на бензиностанции и фирми, които обслужват машините. Трябва да ходя до банката всеки ден, а изтеглените пари не са достатъчно", разказва той.
Агенция "Ройтерс" подчертава, че мащабите на бартерната икономика остават неясни, защото тя се осъществява неформално. Но активността по онлайн платформите и разказите на фермери и бизнесмени показва, че тя расте.
В отдалечени села и земеделски райони като този около град Ламия, идеята за бартера не е нова. "Бартерът е бил част от ежедневието на гърците дълго време", казва Харис Ламбропулос, икономист и преподавател в Университета в Патра. "В миналото това е било предимно на лично и семейно ниво, но сега се разраства заради кризата в банковия сектор. Сега е по-структуриран и организиран феномен", допълва той.
Уебсайтът TradeNow, стартиран преди три години като платформа за бартер на всичко – от храни до технологии, казва, че потребителите и обемите на транзакциите са се удвоили, откакто беше въведен капиталовият контрол на 29 юни.
"Преди това се свързвахме с компании, за да ги окуражим да се регистрират", казва Янис Делиянис, главен изпълнителен директор на компанията. "Сега самите фирми ни търсят, за да се регистрират", допълва той. Делиянис дава пример с автомобилен сервиз, който е разменил гуми за нова душ кабина, или пък фирма за алармени системи, която търси хартия и реклама; месар в Атина, който предлага продуктите в замяна на услуги.
Чрез онлайн платформата са се осъществили около 3000 бартерни сделки на стойност около 800 000 евро и според Делиянис бизнесът му, който разчита на комисиона от всяка сделка, предстои да балансира финансите си.
Друг сайт е Mermiх, който позволява на земеделци да си поделят тежки машини в замяна на пари или пък като бартерни сделки. Създаден преди около три месеца, той има регистрирани около 100 фермери. Основателят му Христос Стаматис очаква, ако бизнесът расте, до две години да върне инвестицията си.
"Често сделките са малки, например 10 литра вино за 20 килограма ориз. По-големите включват търговия на земя и машини", обяснява Стаматис.
В района около Ламия, където се отглежда памук, фъстъци и маслини, бартерната икономика процъфтява и извън онлайн платформите. Фермерите казват, че са идеалните кандидати за бартер, тъй като имат разходи цялата година, но им се плаща само при прибирането на реколтата.
Панагиотис Кутрас, които отглежда телета и е земеделец, си спомня как е продал люцерна в замяна на фураж на стойност 2000 евро на фермер, който не е имал пари и му платил в пшеница. Друг фермер предложил машини на стойност 4000 евро, тъй като имал задължения от 6000 евро за продукти, които Кутрас му доставил.
Костас Завлагас, който произвежда памук, пшеница и люцерна, си спомня как дал бали сено и машинни части на друг фемер, който нямал пари. "Ще ми плати с някакъв продукт, когато може, вероятно сирене", казва 47-годишният Завлагас.
Данъчните инспектори обаче се съмняват дали практиката не предизвиква укриване на данъци, тъй като е трудно да се проследи дали се издават касови бележки, които биха гарантирали платен ДДС.