Създателите на новия руски танк Т-14 "Армата" са използвали технологии, които са го направили практически невидим и неуязвим за противника. "Всъщност, ние направихме танк-невидимка", каза зам.-директорът на "Уралвагонзавод".

В интервю за радио "Ехото на Москва" Вячеслав Халитов добави, че става дума за "дълбока стелт технология", включваща специална боя и материали, поглъщащи радио вълни с цел да бъде затруднено бързото откриване на танка.

Конструкторите са разположили в "Армата" и източник на излъчване, благодарение на който той по-трудно бива засичан в инфрачервения и радио-локационния спектър.

Обсъждайки колко трудно е да бъде поразен танкът, Халитов изброява не само "уникалната уралска броня" и електромагнитната защита, но и системи Hard kill и Soft kill, позволяващи откриване и унищожаване на изстрелян срещу него боеприпас.

Дори да достигне до бронята и да се взриви ракета или снаряд, екипажът има много висока вероятност да оцелее, казва още зам.-директорът на "Уралвагонзавод".

Платформата "Армата" бе показана публично за пръв път на парада за Деня на победата на 9 май в Москва и руски медии твърдят, че първата пратка е предадена на армията за тестване. След нанасянето на корекции се планира през 2017-2018г. да започне серийно производство. Преди това трябва да се уточни цената, по която Министерството на отбраната ще ги закупува. По експертни оценки в момента тя е до 400 милиона рубли, а се предполага, че може да бъдат поръчани до 3200 машини.

Но почти веднага "Армата" бе подложен и на критики. Павел Фелгенгауер, известен анализатор по въпросите на отбраната и въоръженията, го нарече още на 15 май "концептуален макет" в статия за "Новая газета".

Според него на пръв поглед в танковете има нещо секси и те привличат вниманието на паради. Той похвали верижната платформа за това, изглежда достатъчно гъвкава за основа на различни бронирани машини.

Но с това свършват и добрите му думи.

Макар да са острието на всяка военна кампания, обгорелите отломки на съветските модели с характерно откъснат купол стоят на ръждясващи купчини в пясъците на Близкия изток, планините на Афганистан и степите на Донбас, пише той.

Фелгенгауер обяснява, че това се дължи на конструктивен недостатък от 60-те години, характерен за Т-64, Т-72, Т-80 и дори за модернизирания Т-90 – избухване при попадение на автоматичната система за зареждане на оръдието, поради което всички в купола биват разкъсани на парчета.

С "Армата" инженерите са опитали да решат проблема като са направили купола необитаем и са го оборудвали с датчици, видео камери, сензори и радар, спосбен – както твърдят – едновременно да контролира до 40 наземни и 25 въздушни цели в радиус до 100 км.

Вътре на екрани екипажът – и най-вече командирът – би трябвало да виждат денем и нощем всичко в околовръст на 360 градуса, да обменят данни с другите танкове и щабове, да получават информация от дрони, спътници и наземни наблюдтели. Бордова електронна система води стрелбата като подбира какъв снаряд да се използва и изстрелва защитни гранати за унищожаване на атакуващ снаряд или граната до 200 м.

На пръв поглед изглежда супер, но всичко зависи от електроника и ако тя бъде "ослепена" с електромагнитно оръжие на противника, танкът остава просто купчина желязо.

Показаният "Армата" е прототип и не е много ясно как ще бъдат произведени 2300 бройки до 2020г., посочва анализаторът. Той изтъква и нещо друго – окиченият с толкова техника и модерни материали танк може да се окаже и с цена до 1 млрд. рубли, т.е. наближава цената на боен самолет или хеликоптер.

За онези, които не са запознати в подробности с особеностите на руската армия авторът припомня, че Русия е единствената страна с жп войски, осигуряващи стратегическата мобилност, т.е. доставките на големи количества войски и техника в района на бойни действия. Това обаче прави конструкторите зависими от параметрите на руските железници – една платформа не може да поеме повече от 50 тона товар.

Тази е причината инженерите да подсилват бронята като правят танковете малки, с тесен отсек за екипажа, а в "Амата" хората са натъпкани като сардели в консерва и е почти невъзможно да се измъкнеш бързо от бронираната капсула, когато танкът е ударен.

За сметка на това израелските танкове "Меркава", например, имат дори малко десантно помещение като при бойна машина на пехотата. То може да побеер до 4 души и изглежда основнот ому предназначение е да помага за евакуация на ранени войници или екипаж на опразена друга бронирана машина. В случая с Израел логиката е много проста - армията може много по-лесно да подмени техника, отколкото ограничената си жива сила.

Фелгенгауер смята, че има принципен проблем с оръдието. То е 125-мимиметрово с гладка цев, каквато СССР и Русия използва от 45 години и през която може да се стреля с противотанкови управляеми снаряди. Те са с обсег до 5 км, докато американските "Абрамс" и германските "Леопард" стрелят със 120-мм си оръдия до 2 км.

Но това предимство е под сериозен въпрос – на Запад прецениха, че ако се стигне до танкови дуели в Европа, там няма обширни открити равнини за обстрел над 2 км и започнаха да подсилват бронята. Резултатът е, че днес западните снаряди поразяват всяка руска броня до 2 км, а поредица руски управляеми противотанкови ракети практически не могат да пробият челната броня на западните танкове и трябва да ги атакуват отстрани.

С резерви трябва да се приемат и твърденията за непробиваемата "Армата", тъй като Русия не разполага с еквивалент на американски или германски танкови оръдия или екземпляри на модерни западни противонакови ракети, за да е сигурна в това.

Присъдата на Фелгенгауер е безпощадна: "В "Уралвагонзавод" не са виновни – не те създават танкови снаряди или броня и им се е наложило да сглобяват Т-14 с каквото разполагат. Резултатът, както редовно се получава в Русия, е не танк на бъдещето, а урод, при който върху една платформа неуместно са смесени авангардни и изостанали технологии. Типична руска химера, натруфена, ужасяващо скъпа и като цяло безполезна. (…) Основната цел на почти всички подобни иновации е да се усвояват пари от бюджета."

Авторът пердупреждава, че зад хвалбите, които се чуват за "Армата" на Запад, може да стоят същите мотиви – да се създаде основание да се искат милиони и милиони за ново оръжие серщу руснаците. Само че то едва ли ще е под формата на нови танкове, а по-вероятно ще представлява безпилотни въоръжени дронове и усъвършенствани системи за оперативно разузнаване при всякакви обстоятелства.

Русия не разполага с такива, което също означава, че "Армата" няма с кого да обменя информация, освен с друг такъв танк или да се включва към интернет и Google Earth, а Т-14 ще остане просто голяма играчка за големите началници по парадите, саркастично пише Фелгенгауер.