Изминаха 15 години от трагедията с подводницата "Курск"
С траурни възпоменателни събития днес Русия отбелязва 15 години от експлозията, потопила ядрената подводница "Курск" и отнела живота на 118 души - офицери, матроси и цивилни специалисти. Това стана в Баренцово море по време на най-големите след разпадането на СССР военноморски учения на Русия.
През 2002 г. следствието стига до заключението, че причината е изтичане на водороден перхидрол от едно от торпедата, избухването му, предизвикало пожар и довело до експлозията на още 10 торпеда на борда. Избухването на около 4 тона експлозив разкъсва подводницата и убива почти всички на борда. 23 души от К-141 "Курск" обаче успяват да се скрият и да оцелеят близо две денонощия, като оставят предсмъртно писмо.
Норвежки водолази проникват в корпуса чак на 21 август, първите тела са извадени на повърхността през есента, останките на трима души така и не са открити. Година по-късно подводницата е издигната от морското дъно и през април 2002 г. е изпратена за унищожаване.
Никой от командващите маневрите, Северния флот или Военноморските сили на Русия не е обвинен за случилото се.
Социологическо проучване на "Левада център" от юли 2015 г. показа, че с годините в общественото съзнание се размива споменът за случилото се, а руснаците все повече вярват, че през лятото на 2000 г. е било сторено всичко възможно за спасяване на подводничарите. Ако през август 2000 г. общо 72% от анкетираните са казвали, че властите не са направили всичко възможно, днес така мислят 42%. Групата, отговорила с "категорично не" се е свила от 37% на 14%. За сметка на това затрудняващите се да отговорят са се увеличили повече от четири пъти - от 6% на 26%.
По другия важен въпрос - правилно ли е било Москва да отказва дни наред чуждестранна помощ, също има сериозно разместване. Преди 15 години с "да" и "по-скоро да" са отговорили общо 21%, днес те са 28%, но групата на несъгласните е намаляла от 61% на 41%, докато тези, които не заемат страна, са скочили от 19% на 32%.
Адвокатът Борис Кузнецов, който защитаваше интересите на роднините на загиналите, разказва, че лъжите около "Курск" са задали тон на цялото управление на Владимир Путин, станал президент броени месеци преди трагедията. Кузнецов е с политическо убежище в САЩ, след като спецлужбите на Русия го обвиниха, че съобщавал държавни тайни (всъщност той разкрива, че клиентът му - сенаторът Левон Чахмахчан, незаконно е подслушван) покрай съвсем друго дело.
В новото издание на книгата си Кузнецов стига до заключения, много от които се споделят и от Игор Курдин, капитан първи ранг, бивш командир на ядрена подводница и председател на клуба на подводничарите в Санкт Петербург.
Курдин разказва, че е било решено да се стреля със специалните далекобойни торпеда на "Курск", въпреки че към този момент те са били безсмислени, тъй като са снети от въоръжение ядрените им бойни глави за поразяване на цели групи кораби на противника. Екипажът на подводницата не е бил обучаван достатъчно за работа с тях и от борда ѝ никога не са провеждал стрелби с такива торпеда, дори по време на държавните изпитания преди предаването ѝ на флота.
Всички документи за обучаване и изпити на екипажа са били фалшифицирани - Алексей Иванов-Павлов, командирът на минно-торпедното отделение, например е бил на съвсем друга подводница в момент, когато е регистрирано, че се е обучавал в базата в Обнинск.
Отговорност за всичко това би трябвало да се търси на Вячеслав Попов и Михаил Моцак - командващият и началникът на щаба на Северния флот.
Конкретна вина според Кузнецов носят командващият военноморските сили на Русия Владимир Куроедов и Генералният щаб на армията. Куроедов е използвал такава форма на учения, която не е описана в никой нормативен документ, и обръща наопаки последователността на проверките за готовност на съдовете и екипажите. "Курск" изобщо не е трябвало да бъде допускан в открито море с тези торпеда, смята адвокатът.
На трагичния 12 август събитията също са се развивали странно. Хидроакустиката на ядрения крайцер "Петър Велики" регистрира подводния взрив в 11:28 часа, но капитанът на кораба Владимир Касатонов и командващият ученията Вячеслав Попов продължават с маневрите, без да изяснят какво се е случило.
Стрелбата с торпедата на "Курск" е била планирана за 1 часа следобед, но подводницата нито стреля, нито се свързва с командването (всъщност взривът е унищожил целия команден мостик с офицерите). Отново никой не обявява ситуацията за аварийна. Командващият ученията отлита до брега и докладва, че те са минали благополучно. Аварийна ситуация е обявена чак 23:30, т.е. цели 12 часа след експлозията, която е била усетена под водата в радиус от десетки километри.
"Петър Велики" се отправя към координатите на взрива и открива лежащата на малко повече от 100 метра подводница още 2 часа и 22 минути по-късно.
Към момента, когато на мястото пристига спасителният кораб "Михаил Рудницки" с две автономни миниподводници, представителят на Генщаба на флота Игор Дигало казва за медиите, че има връзка с "Курск", всички са живи и здрави, подават се кислород и вода. През това време оцелелите 23 души подават сигнали с удари по корпуса.
Официалната версия твърди, че те са загинали 8 часа след взрива, но адвокат Кузнецов казва, че неизвестно как в материалите по делото е останала експертиза на няколко специалисти, според която хората са се борили за живота си два дни и половина.
Когато започва спасителната операция, се оказва, че спасителните подводници АС-32 и АС-34 не успяват да се скачат със специалния люк за евакуация. След няколко седмици Путин казва, че причината била, че конструкцията била деформирана от взрива. Според Кузнецов причината е, че, вместо да е издаден от корпуса, отворът на люка се оказва с няколко сантиметра вдлъбнат и частично покрит от гумената обвивка на "Курск". Никога - при държавните изпитания, тренировки или при самата експлоатация - не е извършвано пробно скачване, за да е сигурно, че при авария то ще мине без проблеми.
Северният флот няма и водолазен звънец за евакуация и се разчита на индивидуални спасителни апарати. Но освен че при блокираните 23 души е имало само 19 такива апарата, в района е нямало специален кораб с оборудване и барокамери, който да ги спаси от преохлаждане и кесонна болест. Първата помощ, предложена от Великобритания и Норвегия, е отказана.
"Посрещаме 15-ата годишнина с печални резултати", казва Кузнецов. "Трагедията е важна за изучаване и оценка, тъй като това бе първата катастрофа при Путин и първата лъжа на Путин. С гибелта на "Курск" започнаха лъжите. Държавата започна да се меси в съдебната и правоохранителната система, да овладява медиите и да задушава демокрацията. Вижте срещата на Путин с вдовиците и роднините през 2000 г. Обърнете внимание колко е объркан. Мисля, че тогава той преживя най-неприятните моменти в живота си и за да не се повтарят, за да не може в очите да му казват цялата истина, цялата болка, започна тази страница от руската история."