Руският енергиен гигант "Росатом" съобщи, че през септември е организирал изложба в известна зала до стените на Кремъл, в която за пръв път ще бъде показана в Москва най-мощната ядрена бомба, създавана и взривявана от човечеството.

На 20 август 1945 г. - две седмици след бомбардировката над Хирошима, Йосиф Сталин нарежда да се създаде специална комисия към Министерството на отбраната на СССР, която да се занимава с "работата с уран". Тази дата е прието да се смята за рожден ден на съветската и руска ядрена промишленост, макар че заповедта за създаване на екип за съветска бомба е от 11 февруари 1943 г.

По този повод на изложбата в Москва ще бъдат демонстрирани макети на реактори, на първата в света атомна електроцентрала, на атомния ледоразбивач "Ленин", как се добива уран и др. Изложбата ще включва още лични вещи на "бащите основатели" на отрасъла и разсекретени документи.

Сред експонатите ще бъде и корпусът на авиационната бомба АН-602, разработена в периода 1954-1961 г. Докарването й в Москва от Музея на ядреното оръжие става малко преди да се навършат 54 години от пускането ѝ на 30 октомври 1961 г. над полигона  "Сухой нос" на арктическия остров Нова земя.

Никога преди и никога след това светът не е виждал подобна експлозия. Светлинното излъчване продължава 73 секунди, огненото кълбо е с диаметър около 10 км, а ядреният облак се издига до почти 70 км височина. Ударната вълна от експлозията, станала на около 4 км височина, обикаля 3 пъти земното кълбо, ефектът е регистриран от всички сеизмологични станции на планетата, а заради електромагнитния импулс са блокирани радиокомуникациите в цяла Арктика в продължение на над 40 минути.

Тежащото 27 тона оръжие е толкова голямо, че за него е пригоден стратегически бомбардировач Ту-95В. Инженерите коментират още преди създаването на модела АН-602, че той ще се нуждае от съвсем нов носител, ако Москва планира да го използва срещу САЩ.

Участници в проекта споделят десетилетия по-късно, че е бил разработван вариант за изстрелване с торпедо по източния бряг на САЩ, но не срещу конкретна цел, а за предизвикване на цунами. Ако 57 мегатона избухнат на 1 км дълбочина, ще се вдигне вълна с височина до 500 метра, която ще помете всичко по голяма част от крайбрежието и дълбоко навътре в сушата. Щетите ще бъдат огромни, а жертвите ще се измерват в милиони, смятали възложителите.

В процеса на разработка и експерименти с подводни експлозии се оказва, че подобен план е невъзможен за реализиране.

АН-602 обаче е използвана усилено за пропагандни цели за възможностите на СССР да създават "неограничени по мощност термоядрени заряди". Още преди демонстрацията, направена с взривяването ѝ Никита Хрушчов казва през 1959 г. на вицепрезидента на САЩ Ричард Никсън: "Разполагаме със средства, от които за вас ще има тежки последици. Ще ви покажем нещо, което никога не сте виждали!"

(Именно от израза Мы вам покажем кузькину мать! се ражда и един от прякорите на бомбата. Трудният за превеждане на английски идиоматичен израз има заканителен смисъл на "Ще видите вие!" и на Запад е приет за еквивалент "Ще ви погребем!" - We will bury you!)

Бомбата ще бъде доставена от Руския федерален ядрен център (ВНИИЭФ) - сърцето на руската ядрена оръжейна програма, който се нарича Саров.

В действителност това е унищоженият от болшевиките мъжки манастир, край който в края на XVIII и началото на XIХ век е живял един от най-почитаните руски светци - Серафим Саровски. Името идва от река Саровка, която на това място се слива с река Сатис и се образува естествено защитено място.

Монасите записват легенда, според която първото селище тук е крепостта Саръкалъч (Златна сабя) на татарите от времената на Златната орда. В края на XIV век то опустява, но през XVII век монах-пустинник се заселва на това място.

С времето то се превръща в прочутия комплекс от църкви, манастир и школа, известни като Свято-Успенската Саровска пустиня, в която годишно са се стичали хиляди вярващи.

Той е разграбен и осквернен по време на болшевишката революция през 1917 г., през 1925 г. е решено духовната обител да бъде закрита, а през март 1927 г. цялото имущество е предадено на регионалното управление на НКВД. На мястото на манастира е създадена "детска трудова комуна", преобразувана през 1931 г. в трудов лагер.

Ядреният военен проект на СССР води до пълното изчезване на града от картите и публичните документи в продължение на десетилетия. На 17 март 1954г. правителството сменя името му на Кремльов и го вписва сред т.нар. закрити градове. В началото на 60-те години му е дадено ново име - Арзамас-75, а през 1966 г. - Арзамас-16, което носи до 1991 г.