Малкият македонски град близо до границата с Гърция Гевгелия е поредната по пътя на бежанците към Европа.
Ако тръгнеш пеш по железопътните линии от гръцката граница навътре в Македония, първото нещо, което виждаш, е гарата на Гевгелия. Всъщност тя вече трудно се различава измежду тълпите бежанци, които временно са се заселили тук. Масово хората живеят под открито небе.
На снимката: По-малко от час след като няколко хиляди души пробиха полицейския кордон в събота следобед. Според информация на местните медии през нощта срещу неделя с извънредни автобуси са били превозени към северната граница от шест до десет хиляди души.
Повечето от бежанците в Македония са от Сирия и Ирак. Много малка част идват от Афганистан. 
Населението на Гевгелия е 15 685 души според последното преброяване. Подобрен приток на хора в района е прецедент. Никой от местните обаче не се тревожи. Бежанците почти не влизат в града, освен да пазаруват. 
По посока на железопътната линия, където гледа тази жена, е македонско-гръцката граница. В събота, когато беше пробит полицейският кордон, десетки семейства бяха разделени в хаоса. Мъже и жени спираха полицаите и журналистите на всяка крачка и се молеха за помощ - да се върнат, за да търсят децата и близките си. 
Опашката зад момчето е дълга поне 30 метра. Това е пункт, където екип на Върховния комисариат на бежанците на ООН прави фотокопие на документите на бежанците. 
Повечето се радваха да бъдат снимани. Усмихваха се и питаха къде могат да се видят след това. Казваха имената си. Това са Мохамед и Исмаил. 
Всички те са бивши войници от сирийската армия. "Всеки от тях има такава история, която никой не би искал да чуе", казва приятелят им Айид. Не узнаваме историята - никой от тях не говори достатъчно добре чужд език. 
"Може ли да снимате и нас?" 
Бежанците не роптаят срещу липсата на подслон. Никой не търси покрив, лагер или помощ. Грижа ги е само процедурата по тяхното преминаване да се случи възможно най-бързо - да получат копие от документа си, получен от гръцките власти с македонски печат върху него. Представяйки този "бял лист", те имат право да си купят билети за влак или автобус към Сърбия. Или да се качат в такси. 
Тя позира на първи перон на автогарата, докато майка ѝ купува билети за нея и братята ѝ. 
Те вече имат македонски печат върху документите си. Свободни са да продължат пътуването.
Документите, които носят, са измачкани - няколко пъти са били намокрени и са изсъхвали. В края на седмицата дълго валя дъжд. През това време бежанците бяха в полето на границата и чакаха реда си да преминат. Измежду няколко хиляди души, които преминаха в събота следобед и през нощта срещу неделя, едва двайсетина разполагаха с едноместни палатки.
Двамата мъже показват билет за влак. Щастливи казват "Довиждане" на Гевгелия. Влаковете обаче не са най-комфортният транспорт. Твърде малко са за толкова много пътници и са препълнени. 
Денонощно мъже чакат на гишетата. Всеки от тях купува по 15-20 билета наведнъж - за семейството и приятелите си. Движат се на групи от по толкова души - поне един от тях знае английски, за да може да преговаря с шофьорите. 
На десетина метра от железопътната гара е и автогарата. Между двете - малка стоянка с таксита, не по-вече от 3-4 коли.
На снимката: Група сирийци преговарят с таксиметровите шофьори за превоз до Сърбия. Шофьорите гледат на тях като на поредните клиенти. Пазарят се предварително за сумата и винаги си плащат, разказват от стоянката. Всеки е добре дошъл - това са клиенти. По думите на хората от града те са "интелигентни и образовани", "мирни и кротки".
Бизнесът процъфтява. Човекът, даващ разклонители под наем, на които бежанците зареждат мобилните си телефони, се ужаси при мисълта, че ще бъде сниман: "Не искам да имам проблеми", заяви той и се отдръпна. 
На гарата има изобилие от всякаква търговия - храна, вода, плодове, дрехи, цигари... Цените са в евро и са по-високи от тези в града. Бежанците са платежоспособни. 
