В Кремъл смятат, че разходите по приемане и настаняване на бежанци от Близкия изток трябва да носят държавите, отговорни за дестабилизирането на няколко страни в района, заяви в четвъртък в Москва говорителят на руския президент Дмитрий Песков.

Запитан от журналисти дали Русия би участвала в програма за подпомагане на бежанците, той отвърна: "Едва ли тази тема е актуална за Руската федерация", цитира думите му агенция "Интерфакс".

Русия действително не е цел на бягащите от конфликтите в Близкия изток и на търсещите по-добър живот имигранти, сочат официалните данни. Но освен разликата с жизнения стандарт спрямо по-богатите държави на Запад сред причините са и някои особености на руската политика и отношението на обществото към бежанците и имигрантите.

По данни на Федералната служба за миграция (ФМС) в страната официално са регистрирани едва... 816 бежанци. От тях 385 души са граждани на Афганистан, а 285 – на Украйна.

Правозащитничката Светлана Ганушкина казва, че за една година статут на бежанец са получили само двама души, пристигнали от Сирия, а за няколко години работа от ФМС са регистрирали само трима сирийски бежанци.

Причината за тези данни е оплетената процедура, заради която хиляди кандидатстват, но почти всички са принудени години наред да живеят с полулегален статут или да търсят други начини за узаконяване на престоя си.

Кандидатът трябва лично или с помощта на преводач да попълни молбата и други документи на руски език. За разглеждане са предвидени до 2 месеца, но навреме отговор получават единици. Така през 2013 г. са регистрирани молби от 1977 чужденци, през 2014 г. – от 6976, а за седемте месеца на 2015 г. – от 850. Статут на бежанци са получили, съответно, 64, 19 и 81 души.

Напливът на бягащи от сраженията в Източна Украйна принуди властите да съкратят процедурата по предоставяне на временно убежище. През 2014 г. от ФМС са разгледали 267 764 молби, а от януари до юли 2015 г. – още 112 805, от които над 90% са получили положителен отговор.

Статутът на временно убежище позволява запазване на гражданството и това изглежда приемлив вариант за идващите от Украйна, но не и за мнозина от сирийците, които просто няма къде да се върнат в разрушените си градове.

Според в. "Ведомости" специалисти и правозащитници не изключват да има неформално политическо решение в Москва да не бъдат легализирани бягащите от Близкия изток или Афганистан като бежанци, за да не се строят нови центрове за настаняването им в момент, когато бюджетът се свива заради санкциите и има други приоритети. Русия е длъжна да им осигури подслон и продоволствие съгласно Конвенцията и протокола на ООН за бежанците.

Друг въпрос са критиките, че системата на имиграционната служба е свикнала да съществува в мирно време и при продължително отсъствие на наплив на бежанци, изградила е корупционни схеми и чака нареждания "отгоре", казва анализаторът Павел Аптекар.

Дори към идващите от Украйна местните имат хладно отношение като конкуренти на пазара на труда и очакващи държавни помощи. В действителност тези хора трудно намират нов живот, а жилищата, в които ги настаняват, са много стари и неудобни.

Все пак социолозите отчитат промяна в отношението на руснаците към нелегалните имигранти – 41% от анкетираните през август от "Левада център" смятат, че би трябвало на хората, дошли от т.нар. близка чужбина, да се легализира статутът, да им се помогне да получат работа и да се асимилират в Русия.

Подобна търпимост е безпрецедентна – през 2014 г. така са отговорили 19%, а от 2006 г. насам този дял се е движил в рамките на 15 - 35%.

Приблизително толкова (43%) са отговорили, че с нелегалните имигранти трябва да се действа твърдо и да бъдат репатрирани извън пределите на Русия. Тук също има рекорд – през последните 4-5 години на това мнение са били не по-малко от половината анкетирани, като през миналата година са го споделяли 64%, а през 2013 г. - 73%.

Именно преди две години социолозите регистрираха критично високо ниво на напрежение между етносите и вероизповеданията. Конфликтът в Украйна промени ситуацията и днес всеки четвърти (25%) смята, че не би трябвало да се въведат ограничения за настаняването на идващите от различни държави или райони на Руската федерация (през 2013 г. така смятаха само 10%).

Над две трети (68%) са за това правителството да продължи да се опитва да ограничи притока към Русия от други части на федерацията. Значително е спаднал (от 53% през 2013 г. на 29% сега) делът на хората, обявяващи се против заселването по руските градове на идващите от района на Кавказ.

За две години драстично е намалял броят на смятащите, че са възможни кървави сблъсъци на национална почва (от 62% на 25%). При това данните регистрират някаква въображаема ситуация, защото на въпроса дали са възможни сблъсъци в града, където живеят, с "да" отговарят 14%.

Социолозите от "Левада център" обясняват тази промяна с изчезването на темата за имигрантите от медиите и дневния ред. Не се съобщава за скандални инциденти, намалели са телевизионните предавания с негативно описание на чужденците и термини като "онези от южните републики" са заменени от реанимирани категории като "фашистите в Украйна" и "американската заплаха".

Карина Пипия от социологическия институт коментира: "Въпреки видимата стабилизация на ситуацията в междуетническите отношения изолационистичните нагласи се запазват, а враждебността към "другите" премина в спящ режим на безразличие. Общественото съзнание е далеч от състоянието, наричано във времената на СССР дружба между народите."

От друга страна, за пръв път от 15 години насам 40% от анкетираните са уверени, че руснаците са особен народ, с привилегировано положение, собствен "цивилизационен код" и исторически път.

От 63% на 57% е намаляла групата, смятащи, че руснаците са народ като всички останали по света.

За последните 6 години се е удвоил броят на възприемащите думата "национализъм" в положителен смисъл – от 9% през 2009 г. на 20% през август. Отрицателно го възприемат 64%.

Най-позитивно отношение към национализма има сред младите (18 - 24 години), в значителна степен благодарение на употребата на производните му като "национално достойнство" или "национална държава". Поради това тази група вече възприема национално като синоним на гражданско, държавно.