Скандалът с "Фолксваген" застрашава дизеловите модели и отваря вратата за хибридите

Скандалът с манипулациите на данните от вредните емисии в някои модели на "Фолксваген" не само поставя под напрежение компанията, но и един цял сектор в производството на автомобили.
Дизеловите двигатели са огромен сегмент в продажбите на водещите производители, особено в Европа, където има традиционно добро отношение към тях като икономична алтернатива на бензина.
Мнозина анализатори предричат, че скандалът с "Фолксваген" ще доведе до по-строги и скъпоструващи регулации, а някои са дори още по-крайни в прогнозите си за нещо, за което преди година беше немислимо да се съмняват - дали дизеловите двигатели са на смъртно ложе.
"Събитията около "Фолксваген" ще се превърнат в катализатор за спад на пазара на дизели в Европа и може тоталното му изчезване в САЩ, твърди анализаторът от Bernstein Research Макс Уорбъртън пред "Файненшъл таймс".
"Регулациите ще станат още по-консервативни, а по-високите изисквания ще направят производството на дизели или невъзможно, или твърде скъпо", добавя той.
Това ще има огромен ефект върху европейските производители на автомобили, които инвестираха милиони евро в последните 15 години в усъвършенстването на дизеловите агрегати. Правителствата дори се надяваха новите по-чисти дизели да помогнат за борбата с климатичните изменения.

Тъй като те изразходват по-малко гориво, бяха предпочитани в силните икономически европейски държави, а развитието на технологиите ги направи по-бързи, по-тихи и дори по-спортни. Да си припомним само колко усилия хвърли "Ауди", за да спечели "24-те часа на Льо Ман" с дизелов двигател.
При по-ниски или равностойни цени на дизеловото гориво в сравнение с бензина в повечето пазари, този сегмент на работните коне се превърнаха в хит. Заради по-ниския разход те произвеждат по-малко въглероден двуокис, но традиционно имат проблем с други показатели на вредни емисии.
Седемдесет и пет процента от продадените дизелови автомобили в света през 2014 г. са били реализирани в Европа. Компании като БМВ и "Даймлер" продават съответно 81 и 71 процента от своите дизелови коли на Стария континент. "Волво" има дори по-висок процент - 90. При френските производители като "Рено" и "Пежо" делът на дизеловите двигатели е над 50%. В същото време в САЩ едва 4% от продажбите са на дизелови коли.
Филип Хушоа анализатор в UBS смята, че настоящият скандал ще промени драстично пазарния дял на дизеловите двигатели. Той смята, че дизелът ще изчезне при по-малките коли, напр. от "Фолксваген" Голф надолу, защото цената за покриването на изискванията за вредни емисии ще бъде твърде висока.
Това обяснява и частично защо БМВ и "Даймлер", който произвежда "Мерцедес", се справят по-добре на тестовете за вредни емисии. При тях по-скъпата технология влиза в цената, която обичайно е по-висока.
Други анализатори смятат, че любовта към дизелът е толкова голяма в Европа, че едва ли този пазар ще се стопи изведнъж и изцяло. Но това може да доведе до още по-бързо развитие на електрическите или хибридните технологии. Хибридите предлагат сравними или дори по-добри показатели по отношение на икономичността, но са дори по-скъпи като дизелите.

Но това ще се промени именно заради предстоящото оскъпяване на дизелите заради предстоящите регулации. Мат Делоренцо, управляващ редактор на специализираното издание за автомобили Kelley Blue Book твърди пред списание Wired, че измамата на "Фолксваген" е същата при по-слабите студенти: тестовете са трудни, а преминаването изисква усилия - време и пари.
В същото време батериите и технологиите, които задвижват хибридите стават все по-добри и по-добри. "От гледна точка на разходите дизелът няма много живот. Особено, след като батериите стават по-евтини", коментира д-р Даниел Спърлинг, директор на Института на транспортни изследвания.
Разходите за производството ще се пресекат някъде и хибридите ще станат по-евтиният вариант, като ще предлагат по-икономично придвижване срещу по-малко пари. Ако клиентите обърнат гръб на дизелите заради скандала с "Фолксваген", процесът може да се ускори.
На първо време най-важно е дизеловата индустрия да докаже, че може да направи двигателите по-щадящи за околната среда, смята Франк Кели, професор по здравето на околната среда в "Кингс колидж" в Лондон.
"Ако индустрията може да покаже, че може да произвежда дизелови двигатели с ниски емисии, има шанс пушекът да се разсее. Но ако не могат да го направят и загубят доверието на правителствата и масовата публика, тогава ще видим залеза на тези автомобили", твърди той.
Но други виждат развитието в различна посока - за въвеждането на политики изцяло насочени към стимулирането на потребление на електрически коли.
"Такова събитие катализатор за промени. Представете си само някой кмет да си каже: "Вижте както прави "Фолксваген", сигурно и другите компании правят такива ужасни неща. Искам нулеви емисии", коментира за "Интернешънъл бизнес таймс" Марк Престън, бивш дизайнер на "Макларън" във Формула 1, а сега директор на "Агури" във Формула Е.
"И тогава този кмет изведнъж определя, че трябва да има нулеви емисии заради "ужасните компании". След това ще го последва друг, след това още един. След това целият свят ще се промени. Инфраструктурата ще се промени. След това правителствата ще кажат: "Трябва да решим този проблем, защото без станции за зареждане никой няма да може да мине около или да влезе в града", казва той.