"Газпром" се отказа от половината от "Турски поток" (обновена)
"Газпром" се отказва от половината мощности на проекта "Турски поток" и вече работи по вариант, в който газопреносната мрежа ще има капацитет до 32 млрд. куб. м годишно, съобщи ръководителят на компанията Алексей Милер.
"На южното направление, разбира се, отделяме голямо внимание в рамките на стратегията ни за разнообразяване на транспортните маршрути. В момента може да се говори за това, че мощността на "Турски поток" ще бъде до 32 млрд. куб. м. Отчитайки решенията, взети на север, това е реалистичната позиция, по която ще работим в най-близко време", цитира думите му пред журналисти агенция "Интерфакс".
В действителност, между Москва и Анкара още няма подписано споразумение за изграждане на газопровода, включително защото двете страни спорят за това дали той да тръгне само с тръба за турския пазар или и с втора тръба за потребители в Югоизточна Европа.
Меморандумът за разбирателство между "Газпром" и турската "Боташ" бе подписан през декември миналата година, когато президентът Владимир Путин изненадващо обяви при посещение в Турция, че Русия се отказва от "Южен поток" и ще преформулира проекта в нов, излизащ на турския черноморски бряг.
Първоначалната идея бе за 4 тръби, капацитет от 63 млрд. куб. м газ годишно и стойност – според оценките на "Газпром" - от 11.4 млрд. евро без ДДС.
Турция настоява преди това да получи отстъпка в цената на природния газ за турския пазар. Преговорите зациклиха и заради политическата ситуация в страната, където имаше избори през лятото, неуспешни преговори за ново правителство и предстоят предсрочни избори на 1 ноември.
Министърът на енергетиката Александър Новак каза в края на миналата седмица, че при тов положение подписването на споразумение ще може да стане не по-рано от декември, а вероятно и в началото на 2016 г.
България иска да стане газов разпределителен център за руския газ на западния черноморски бряг, заяви в интервю за московския в."Известия" българският зам.-министър на енергетиката Антон Павлов.
Изданието посочва, че България иска да стане търговска площадка за Европа и разчита да се увеличи транзитът на газ.
Павлов посочва, че ако няма продължение на "Турски поток" до България, то би могло тръбата са се върже с интерконектора между Гърция и България, "който да действа като своеобразна врата към европейската газопреносна система". Планът е това съоръжение да започне да се изгражда през 2016 г. и да е готово две години по-късно за доставки от проекта TANAP (за каспийски газ от Азербайджан) и от терминал за втечнен газ на гръцкия бряг.
Има вероятност "Турски поток" да бъде вързан с проекта Eastring, който от 2018г. трябва да свърже България, Румъния, Словакия и Унгария с капацитет от 20 млрд. куб. м, допълва "Известия".