При кандидатстването на Гърция за първата международна помощ през 2010г. в Европа има само още една страна – Албания, без единен кадастър за собствеността и категоризацията на земята. Днес албанците имат дигитализиран регистър и карти на зониране, макар е с известни пропуски за допълване, но в Гърция положението не се е променило много.

Пресата в страната нарича това безкрайна сага, започнала през 1995 г. с евросредства, които през 2003 г. трябваше да бъдат върнати поради злоупотреби.

През 2015 г. и при трети помощен пакет липсата на кадастър се превърна и в пречка за установяване законните собственици и статут на терените, което е спира инвестиции, подходящото данъчно облагане и в крайна сметка – икономическото развитие, разказва "Ройтерс". Вложени са стотици милиони евро с техническата помощ на партньори от ЕС и работата е свършена под 50%.

 Микрокосмос на проблемите

Случаят с кадастъра е микрокосмос, съдържащ всичко, подлежащо на ремонт в държавата – бюрокрация, политическо покровителство, конкуриращи се звена от администрацията, правна бъркотия, фискална несигурност, скрити интереси, измами, укриване на данъци и оплетени отношения между двамата най-едри земевладелци – държавата и църквата.

Отсъствието на единен регистър е и сред водещитне причини приватизационната програма от 2011 г. за събиране на 50 млрд. евро да е постигнала за пет години едва 3.1 млрд. евро. Около половината от сделките досега идват от продажба или отдаване под наем на държавни терени, включително замрелият план за продажба на столичното летище "Елинико".

Елитните земи не могат да се раздържавяват, докато за тях в съдилищата се водят битки за собственост, граници и категоризиране. "Трябва да дадем на инвеститорите сигурност, че каквото ще получат от гръцката държава действително ще може да се използва", казва Лила Цицоянопулу, изпълнителен директор ро въпросите на приватизацията към държавния Фонд за развитие на активите. "Предстои ни още много работа. Имаме прекалено много институции." 

Европейските консултанти, опитващи се да ускорят процеса, казват, че не знаят кога ще приключи той и настояват системата да бъде радикално опростена. Холандецът Рук Вутерс, управляващ директор на Европейската информационна служба за терените (ELIS), е ръководил европейския екип в Атина в периода 2011-2014 г. и препоръчва за новите планове да се използват данъчните регистри и старят кадастър, вместо да се очертават наново границите до сантиметър, което ще отнеме огромно време.

Проблемът е, че много от имотните сделки са писани на ръка и се съхраняват в регионални архиви. В някои части от страната няма категоризиране, а всеки терен, за който след 1883г. не може да се представи документ за частна собственост, се смята за държавен. Това, от своя страна, предизвиква безкрайни съдебни спорове. Тези спорове траят обикновено 3 пъти по-дълго, отколкото във всяка друга страна от ОССЕ.

Църквата няма свой централен имотен регистър и държавният кадастър установява статута манастир по манастир и диоцез по диоцез. Част от документите са по на 200 години и са свързани с вече изчезнали обекти или описания като "500 крачки от маслиновото дърво" и "5 хвърлея с камък в тази посока".

Близо 60% от територията на Гърция официално е категоризирана като гора, защитена чрез Конституцията от използване за икономически цели. Очертанията на горите обаче сосновно а определени по заснемане от самолети малко след Втората световна война.

Обезлесени райони, включително няколко от островите от Цикладския архипелаг, все още се водят гори, макар по тях да няма и едно дърво. По документи повечето от предградията на Атина са гори, докато през ХХ век градът се е разраснал върху тях без това да е отразено в зонирането.

Опити з апромяна на статуквото – било за икономическо развитие или от прагматични съображения като създаването на ново гробище, например – са посрещани с яростна съпротива, която може да доведе до години на съдебни разправии.

Фактът, че множество местни власти нямат интегриран план за развитие на терените и жители или организации могат да използват мудното съдопроизводство за съсипване на инвестиционни проекти, само влошава проблема, допълва Папаконстантину.

Той дава пример с консорциум, искал да вложи стотици милиони евро за екологичен луксомен хотел на остров Милос. След 5 години чакане на проекта било отказано разрешително за категоризиране, защото заплашвал естествената среда на отровна змия, живееща само на четири гръцки сотрова. "Те предложиха да изградят специална защитена зона за влечугите, но това не им помогна. Дори да бях одобрил плана, Държавният съвет (Върховният административен съд на Гърция) щеше да го отмени."

Страната дори си има съюз на собствениците на незаконни имоти, който води кампания за узаконяването им.

Михалис Млахакис, 60-годишен пенсионер от Ираклион, главният град на Крит, е президент на "Жители извън градското планиране" - клуб, твърдящ, че представлява интересите на 45 000 собственици на жилища на острова. "Клубът ни е уникален за Гърция, Европа, а вероятно и за цялата планета, защото страната ни е единствената в Европа без кадастър", казва той за "Ройтерс". "Все още не знаем какво е планина, гора и сграда или къща."

Около две трети от гърците са живели през 60-те години в провинцията. След това започва масово преселване в градовете и днес над половината са струпани в Атина, Солун и Ираклион.

Влахакис казва, че има две незаконни къщи – една за него и жена му и една за дъщеря му. Преди 4 години го поканили в Атина за разкаже н адепутати и министри за необходимостта от адаптиране на градското планиране към реалността. "Не е правено от средата на 80-те години, макар че Ираклион се е утроил като брой къщи и заета територия", описва той обърнатият нагоре с краката процес на градско развитие.

Според Димитрис Рокос, директор на планирането и инвестициите в Националната агенция за кадастър и картография, едва 25.3% от територията на страната е напълно обхваната от кадастраната карта. Други 22% са в процес на довършване и тепърва трябва да се възложат договорите за над 50%.

Заради орязването на държавните разходи от агенцията са напуснали главни юрисконсулти и ИТ специалисти, а през повечето от последните 5 години е била оставена без бюджет. Статутът ѝ е на комунална компания с частично самофинансиране в структурите на министерството на околната среда. Ръководителят ѝ е сменян четири пъти в рамките на няколко години – при всяка смяна на правителство, включително и два пъти през 2015 г. с назначаването и последвалото уволнение на твърдолинеен левичар за министър.