Джъстин Трюдо, лидерът на либералите в Канада, е на път да се превърне в новия премиер на страната. Би Би Си разказва накратко кой е той.

По време на една от най-дългите предизборни кампании в историята на Канада опонентите описваха 43-годишния Трюдо като неопитно "красиво момче", което "не е готово" да бъде министър-председател. Но след близо десетилетие управление на консерваторите, лидерът на либералите успя да убеди избирателите, че може да донесе истинска промяна.

Изборите се оказаха забележителен политически обрат за партията на най-големия син на бившия премиер Пиер Елиът Трюдо. В началото на предизборната кампания малко бяха онези, които очакваха тъкмо Джъстин Трюдо да спечели. По-прогресивните избиратели се насочиха към лявоцентристката Нова демократическа партия на Томас Мулкер, докато сравнително непопулярното правителство на консерватора Стивън Харпър получи неочакван стимул след победата на торите на Дейвид Камерън във Великобритания през май.

Така по-умерената позиция на Трюдо се оказа на пръв поглед губеща. Само че снизходителния тон на Харпър, който се обръщаше с опонента си с фамилиарното "Джъстин" и му се подиграваше за "хубавата коса" в предизборните си клипове, подейства стимулиращо на онази част от обществото, която искаше консерваторите вън от властта на всяка цена, пише "Гардиън". Така в един момент избирателите започнаха да възприемат Трюдо като най-добрия им шанс за промяна.

Джъстин Трюдо е в светлината на прожекторите още от дете. Когато е едва на 4 месеца, тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън прогнозира, че един ден това дете ще управлява Канада. На гала вечеря в Отава Никсън се обръща към канадския си колега с думите: "Искам да вдигна тост за бъдещия премиер Джъстин Пиер Трюдо".

Пиер Трюдо е водеща фигура в канадската политика. Той заема поста на министър-председател от 1968 г. до 1979 г. и отново от 1980 г. до 1984 г. Когато за първи път е избран на поста през 1968 г., огромната му популярност сред по-младите избиратели става известна като феномена "Трюдомания". По време на управлението му са извоювани редица исторически за страната постижения като признаването на англиския и френския като официални езици на федералното правителство.

Ето защо голяма част от детството на Джъстин преминава в светлината на прожекторите. Докато расте, стои настрана от политиката. Следва в университета McGill в Британска Колумбия, откъдето получава диплома по педагогика. По-късно става учител.

През 1998 г. по-малкият му брат Майкъл загива при лавина. Тази трагедия принуждава Джъстин да се върне в публичното пространство. Той и семейството му стават активисти за по-голяма сигурност в зимните спортове.

Две години по-късно умира и 84-годишният му баща. Вдъхновяваща реч на Джъстин по време на погребението, излъчвано по телевизията, кара мнозина да видят за първи път потенциала му за политическа кариера.

През 2004 г. той се жени за Софи Грегоар, радио и телевизионен репортер от Квебек. Двойката има три деца.

След смъртта на възрастния Трюдо Джъстин започва да се намесва по-активно в политическия живот на страната. През 2008 г. и 2011 г. е избран за депутат.

След като няколко пъти отказва да оглави либералите, през 2012 г. той най-сетне обявява намерението си да се кандидатира за лидер на партията. И макар да е критикуван заради липсата си на опит и заради това, че преди не е заемал политически постове (обвинения, които бяха отправяни и на тазгодишните парламентарни избори), Джъстин Трюдо все пак печели с внушителните 80% от гласовете на съпартицйите си и оглавява либералите от 2013 г.

Сред обявените намерения на Трюдо са увеличаване на данъците за гражданите, които печелят над 200 хил. канадски долара на година. В същото време се предвижда намаляване на налозите за средната класа. Трюдо обеща, че ако бъде избран, ще започне незабавно работа за легализиране на марихуаната по модела на Колорадо. Също така той предвижда по-големи разходи за инфраструктурата, които в краткосрочен план ще въздадат умерен бюджетен дефицит, но ще помогнат за съживяване на икономиката.

Трюдо вече заяви, че няма да следва социалните политики на своя предшественик Стивън Харпър. Така например той е срещу предлаганата забрана за носене на никаб (вид мюсюлманско було, което покрива лицето изцяло и има само тесен процеп за очите) на обществено място. Според Трюдо носенето на забрадка по религиозни причини е основно право за канадските граждани.