Върховният съд на САЩ потвърди достъпа на полицията до телефонни данни

Върховният съд на САЩ потвърди достъпа на полицията до телефонни данни

Върховният съд на САЩ потвърди достъпа на полицията до телефонни данни
Reuters
Полицията има право да следи местоположението на GSM-ите без съдебна заповед, реши Върховния съд на САЩ.
Деветимата най-висши магистрати отказаха да разгледат обжалване по темата, като така направиха решението на долната инстанция окончателно.
Става въпрос за правото на полицията да изисква от телекомите да споделят информация за това къде са били мобилните телефони на клиентите им.
Това се установява, като се види с кои кули за разпръскване на мобилен обхват се е свързвало устройството – по него може да се съди и за приблизителното местоположение на собственика му.
Делото стигна Върховния съд, след като жител на Флорида име Куотавиус Дейвис обжалва основанията, на които бе осъден на 162 години затвор за поредица обири, писа агенция "Ройтерс".
Дейвис се позовава на факта, че полицията е поискала телекома MetroPCS да я снабди с въпросните данни. Те са показали, че обвиняемият е бил близо до 7 различни местопрестъпления между август и октомври 2010 г.
Полицията обаче не е имала съдебна заповед и и адвокатите на Дейвис твърдят, че това нарушава Четвъртата поправка на американската конституция, която гарантира защита от неоснователно задържане и претърсване.
"Апелативният съд твърди, че Дейвис не е имал основателна причина да очаква, че информацията от клетъчните кули е неприкосновена", коментира пред "Форбс" Дженифър Линч, адвокатка в правозащитната фондация Electronic Frontier. "Което значи, че Четвъртата поправка не защитава информацията за това къде се намирате, когато тя е в ръцете на трето лице – например мобилен оператор."
Властите твърдят, че не се нуждат от специална заповед, за да получават достъп до данните на потребителите на телекомите. "Голямата четворка" фирми - Verizon, AT&T, T-Mobile и Sprint всяка година получават десетки хиляди искания за информация от полицията.
Правозащитните групи настояват, че законът, по който се вземат тези решения, е от 1986 г. и заради това той не е адекватен спрямо днешното развитие на мобилните технологии.
Върховният съд няма практика да обяснява защо отхвърля дела. Съдията от предишната инстанция Франк Хъл посочва в мнението си по казуса, че тези данни са сравними със записите на охранителните камери – те "не принадлежат на Дейвис, въпреки че го засягат". Заради това потребителите нямат основание да очакват, че информацията е неприкосновена.