Само лекият виетнамски акцент издава миналото на Хитоши Кино – чиновник в университет близо до Токио.

Той разказва на японски пред "Ройтерс" как се е озовал на разнебитена лодка заедно с още 32 души. Гладувал е, а пиратите са го оставили само по бельо, докато през 1980 г. е бягал от разкъсаната си от войната родина.

Тогава името му е било Ки Ту Дун. Той е един от 11 000 бежанци, които Япония е приютила след Виетнамската война. До 2005 г. Токио имаше малко известна и безпрецедентна по размер политика на отворените врати.

Сега Кино и други "хора от лодките", които са намерили убежище в Япония, смятат, че страната трябва да приюти някои от днешните бежанци.

Миналата година Япония прие само 11 от общо 5000 подали документи за убежище. Тя има най-ниският процент удовлетворени молби от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Премиерът Шинзо Абе предложи близо 2 млрд. долара помощ за другите нации, които се борят с приток на бежанци от Сирия. Нежеланието на правителството да приеме хора показва, че подобно действие би било политически опасно, а в същото време населението на страната тревожно намалява. Японското общество се гордее с хомогенната си култура – едва 2% от живеещите там произхождат от други нации.

След ядрената авария през 2011 г., "чужденците бързаха да си тръгнат. Но много малко от бившите бежанци избягаха", посочва Кино. "Япония ни помогна и се погрижи за нас. Не бихме изоставили такава държава."

43-годишната Кристина Ито, пристигнала от Камбожда на 15-годишна възраст, разказва, че преди години се е изкъпала заедно с всички останали в общата баня на фабриката, в която е работила, и е била нахокана заради това. Предполага, че са я помислили за мръсна заради по-тъмната ѝ кожа.

Кристина е започнала да работи шест месеца след като е дошла в Япония, за да помага на семейството си, и е завършила гимназия едва след като се е оженила и е родила деца.