Интернет компаниите водят тиха борба с джихадиститe

Facebook, Twitter и Google се борят усилено с онлайн пропагандата на ислямистите, но действат дискретно от страх да не бъдат обвинени, че помагат на правителствата да установят полицейски контрол над мрежата, пише агенция "Ройтерс".
Интернет компаниите твърдят, че политиките им са ясни – те забраняват определено съдържание заради собствените си правила и изискват съдебни заповеди за премахването на всичко друго.
Истината е по-сложна. Според техни бивши служители и трите фирми се боят, че ако разкрият публично доколко съдействат на западните власти, това ще доведе до безкрайни искания и от други държави, а потребителите им ще ги сметнат за инструменти на правителствата.
Един от най-важните и въпреки това най-малко ясни аспекти на проблема с пропагандата все пак са начините, по които социалните медии взаимодействат с държавното управление.
Facebook, Google и Twitter подчертават, че не се отнасят по различен начин спрямо оплакванията от властите и от гражданите, освен ако първите не са придружени със съдебна заповед. Трите фирми редовно публикуват доклади за прозрачността, в които обявяват броя искания от властите за информация или санкции спрямо съдържание в сайтовете им.
Въпреки това има заобиколни пътища властите да постигнат своето, твърдят бивши служители и активисти. Един от тях е държавните служби да се оплачат, че въпросното съдържание нарушава условията за употреба на компанията, а не националните закони. Тогава то може да бъде свалено в рамките на часове или минути, без да се минава през бюрократичния процес за осигуряване на заповед.
"Федералните власти често се свързват директно с Twitter и молят за помощ, вместо да минават през официалните канали", разказва активист, който е помогнал за свалянето на доста акаунти.
Друга възможност е създаването на база данни за видеа с насилие, които трябва да бъдат забранени, но компаниите се съпротивяват срещу нея. Сега такива кадри може да нарушават правилата на мрежата, ако са качени от потребител, но да не бъдат свалени, ако са качени като част от новинарска емисия. Фирмите се боят, че при създаването на подобен модел, репресивните правителства могат да поискат предварително разглеждане и оценка на всяко съдържание, което не харесват.
В същото време социалните мрежи въвеждат промени в политиките си. Twitter забрани непреките призиви към насилие и увеличи скоростта, с която обработва сигналите от потребители. Facebook забрани съдържанието в подкрепа на терористите, а YouTube разшири програмата си Trusted Flagger, която позволява на групи активисти да сигнализират за проблематични видеа и те да бъдат обработвани по-бързо.