Защо Западът променя отношението си към Саудитска Арабия

Защо Западът променя отношението си към Саудитска Арабия

Защо Западът променя отношението си към Саудитска Арабия
Нещо се променя в отношенията на Запада със Саудитска Арабия, пише Гидиън Рахман за в. "Файненшъл таймс", цитиран от БТА. В западната преса вече често се появяват враждебни статии за саудитците. В основната си редакционна статия в неделя лондонският "Обзървър" критикува отношенията на Обединеното кралство със Саудитска Арабия, като ги нарече "безнравствен съюз, който застрашава нашата сигурност".
Два дни по-рано Би Би Си публикува статия, разказваща за "безпрецедентната вълна от екзекуции" в Саудитска Арабия. А преди два месеца Томас Фридман, смятан за най-влиятелния коментатор в САЩ, нарече терористичната групировка "Ислямска държава" "идеологическа издънка" на Саудитска Арабия.
Подобен език започна да се среща и при политиците. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел обвини Саудитска Арабия, че спонсорира ислямски екстремизъм на Запад и добави: "Трябва ясно да покажем на саудитците, че повече не можем да си затваряме очите."
В Обединеното кралство лорд Аштън, бивш лидер на либералдемократите, призова за разследване на "спонсорирането на джихадизма" във Великобритания. Засилената загриженост от действията на Рияд до голяма степен се дължи на укрепването на "Ислямска държава".
Тези, които определят западната политика, са наясно, че
битката с джихадизма е колкото военна, толкова и идеологическа.
Когато търсят източника на възгледите на "Ислямска държава" за света, те все по-често го откриват във философията на уахабизма, изповядвана от саудитската религиозна върхушка.
В същото време "шистовата революция" в САЩ направи Запада по-слабо зависим от саудитския петрол, а бъркотията в Близкия изток насочи вниманието към външната политика на кралството, като особени критики предизвикват цивилните жертви на военната интервенция в Йемен и ролята на Рияд в смазването на въстанието в Бахрейн през 2011 г.
За самите саудитци най-тревожна бе твърдата решимост на президента Барак Обама да постигне ядрена сделка с Иран, въпреки яростната съпротива от страна на Рияд. Извън това обаче засега се предприемат само малки, символични стъпки- като например решението на Лондон, продиктувано от правозащитна загриженост, да се изтегли от участие в търг за програма за обучение на работещите в саудитските затвори.
Западните критици на Саудитска Арабия настояват да се действа по-твърдо. Те обвиняват правителствата на Великобритания и САЩ, че са заложници на саудитските пари, а освен това Рияд още е
ключов пазар за западните оръжейни производители.
Само за последните 18 месеца САЩ одобриха продажби на оръжия за Саудитска Арабия в размер на 24 млрд. долара.
Има и други сериозни причини, които нямат общо с парите. Събитията от последните пет години показаха, че когато лоши правителства в Близкия изток падат, на тяхно място идват много по-лоши. Най-яростните вътрешни критици на саудитската монархия са не либералите, а ислямистките хардлайнери.
Западаът се бои, че Саудитска Арабия може да стане поредната провалила се държава. Един висш британски дипломат предупреждава: "Ако се отървете от саудитската династия, до шест месеца ще копнеете те (принцовете) да се върнат".
Връзката на Рияд с екстремизма също е сложна. Вярно е, че ислямистите там оказват идеологическа, а понякога и финансова, подкрепа на джихадистите по света.
"Шистовата революция" в САЩ направи Запада по-слабо зависим от саудитския петрол.
"Шистовата революция" в САЩ направи Запада по-слабо зависим от саудитския петрол.
Но е вярно и това, че самото саудитско кралско семейство нерядко се е оказвало на прицела както на "Ислямска държава", така и на "Ал Кайда". В същото време разузнавателната информация, подавана от саудитците, се оказа от решаващо значение за предотвратяване на терористични заговори на Запад. Един западен представител от службите за борба с тероризма казва: "Саудитците понякога са както източникът на проблема, така и най-доброто средство срещу него".
Някои западни стратези ратуват за отказ от съюза с Рияд в полза на сближаване с Иран. Ако международната политика беше игра на шах, това би изглеждало като мъдър гамбит. В реалния свят обаче какъвто и да е западен съюз с Иран все още е далечна перспектива. Няма гаранция, че "умерените" някога наистина ще дойдат на власт в Техеран. А в същото време властта там продължава да оказва подкрепа на радикални въоръжени групи като "Хизбула" и да дестабилизира съседни страни.
Съюзяването с най-голямата шиитска държава със сигурност ще отблъсне мюсюлманите сунити, а това ще подхрани групировки като "Ислямска държава". Активисти правозащитници могат да изтъкнат и факта, че Иран екзекутира повече хора от Саудитска Арабия.
Признанието, че все
още има основателни причини Западът да работи тясно със Саудитска Арабия,
не значи, че нищо не трябва да се променя. Религиозната толерантност е подходящият въпрос, по който саудитците могат да бъдат притискани. Отдавна има нещо отблъскващо в примиренчеството на западния подход към саудитската монархия.
Европейците и американците възприеха фрапиращо двоен стандарт, според който на саудитците се позволява да спонсорират собствената си марка на религиозна нетолерантност, като в същото време забраняват организираното практикуване на други религии в самата Саудитска Арабия. Може би е време саудитците да бъдат поставени пред избор: разрешете в Саудитска Арабия да бъдат отворени черкви, хиндуистки храмове и синагоги, или ще ви бъде забранено да финансирате джамии на Запад.