Няма по-голямо, по-продължително и по-поучително политическо зрелище в модерния свят от президентските избори в САЩ. За някои те са отчайваща проява на корупцията в американската политика. За други – най-демократичният възможен начин да се излъчи следващият лидер на нацията. Залогът е очевиден. Напрежението също е неподправено.

Следя ги отблизо вече две десетилетия и не спирам да се изненадвам на превратностите им. Най-големите изненади обикновено идват в първичните избори, чийто четиримесечен цикъл започва с т.нар. кокъси на републиканците и демократите в Айова на 1 февруари. Магията на първичния вот доведе до напълно непредвидени, но печеливши кандидатури като Барак Обама през 2008 г., Роналд Рейгън през 1980 г. и Джон Кенеди през 1960 г.

Потенциалните кандидати винаги маневрират, преговарят, търсят донори и подкрепа. В годината преди изборите (2015 в случая) те заявяват намеренията си открито, за да имат време да се подготвят за първичните избори. Тогава най-твърдото и енергично ядро на партийния електорат (около една пета от всички регистрирани демократи или републиканци) започва да си казва думата, като дава предпочитания щат по щат. Стратегията и тактиката на кандидатите се сблъскват с непредвидимостта на общественото мнение, капризите на медиите и нуждата да се набират пари от донори, за да може да се издържа скъпата машинария на модерната политическа кампания. В Айова досега кандидатите вложиха 77 милиона долара и това е само началният залп.

Първичният кандидатпрезидентски вот не е кодифициран нито в американската конституция, нито в какъвто и да било закон. Той си е изцяло партийно занятие, което има различни правила щат по щат. Целта уж е ясна – всеки претендент се опитва да се събере максималния брой делегати за т.нар. партийни конвенции (тази година те ще бъдат през юли), които гласуват кой ще отиде на президентските избори през ноември. Демократите имат общо 4763 делегата (от Айова се определят 52), а републиканците – 2472 (30 от Айова). Обаче дори и това не е съвсем така, понеже около една пета от общия брой във всяка партия са т.нар. суперделегати, които се подбират без гласуване (най-често конгресмени, губернатори, партийни функционери). За капак точните правила и окончателният състав на конвенциите се уточняват до последния момент. Заболя ли ви главата вече?

Демократите и републиканците в Айова правят т.нар. кокъси (caucuses), които винаги са в началото на февруари. Думата е от индиански произход и е била синоним на "племенно събрание". Всеки отделен кокъc може да събере от десетина до няколкостотин души. В рамките на около час демократите се разделят на открити групички в залата според предпочитанията си и така ги изразяват, докато републиканците пускат листчета с имената на кандидатите в кошница. Пряко сили не повече от 300 хил. души ще участват в кокъсите в Айова, но резултатите от тях се разглеждат като първи сигнал накъде духа електоралният вятър и затова се тълкуват дълго и напоително от умните глави в медите. Трябва да отбележа, че републиканците в щата са познали за последен път с Джордж Буш през 2000 г., докато демократите бяха в час с избора на Обама през 2008 г.

Като правило тогава вече може да се каже кой излиза сериозно начело, понеже касичките на кампаниите пресъхват, и само лидерът (или лидерите) получават шанс за аудиенция при големите донори. Обаче нищо не е същото, ако кандидатът събира средства на малки порции, от редови граждани, както прави Бърни Сандърс в момента, и както правеше Барак Обама през 2008 г. Такава подкрепа би могла да долива гориво в мотора на кампанията още дълго.

Надпреварата продължава формално чак до средата на юни. Понякога опонентите се бият до последно, както Клинтън и Обама през 2008 г., но понякога нещата са ясни още след супервторника през март.

Поне теоретично съществува възможност на самите партийни конвенции през юли делегатите да гласуват различно от заявеното, особено при демократите. По същия начин членовете на т.нар. избирателна колегия при президентския вот могат през декември да дадат подкрепа не за събралия най-много гласове през ноември. Факт е, че най-дълголетната демокрация в историята на човечеството има и най-обърканите правила.

Идеята на първичните избори е да се даде глас на "обикновените граждани" при избирането на кандидат за президент. На практика участват само най-запалените активисти, поради което реториката в кампаниите като правило избива към крайности. Но това е по-добре от недемократичния начин, който е доминирал допреди стотина години.

Смята се, че

който 4 години след изтичане на президентския му мандат се впуска отново в надпреварата за кандидат на Републиканската партия. Той води много агресивна кампания срещу Хауард Тафт, използвайки цветист език в стил днешен Доналд Тръмп. Рузвелт печели повечето делегати след проведени първични избори, но партийните босове все пак налагат Тафт. Те следват практиката от онова време, при която кандидатите се определят в изпълнени с цигарен дим стаи, в които заседават функционерите (точният термин е smoke-filled back rooms).

Ядосан, Теди основава собствена партия и се кандидатира за президент. По време на кампанията през октомври 1912 г. Рузвелт е прострелян от упор от атентатор, но продължава да говори с куршум в гърдите. Той остава втори сред демократа Удроу Уилсън и пред Тафт, демонстрирайки потенциалната сила на "кандидат от трета партия".

Нищо чудно, че системата започва да се клати, след като толкова легендарен, харизматичен и напорист политически лидер решава да променя правилата. Следват половин век лутане и напасване, но тя постепенно започва да добива днешния си вид. Ковчег в пирона на старата версия става определянето на Хюбърт Хъмфри за кандидат на демократите през 1968 г., без той да е спечелил и един глас на първичните избори. След това цигареният дим постепенно изветрява от стаите. Партийните гласоподаватели започват да се редят пред училищни салони, църкви и спортни зали, за да изкажат предпочитанията си кой да ги представлява през ноември.

Ще се опитам да ви държа в течение на тези битки с редовни бележки за изборите през 2016 г. Надявам се моят поглед да ви помогне да се ориентирате в пъстрото шоу на американската политика.