Шри Ланка - страната, която дарява очи по целия свят
Трансплантацията на роговица на окото е трудна процедура – тя трябва да бъде отделена от тялото на починалия донор часове след смъртта му и да се използва върху пациент в рамките на максимум четири седмици.
Заради това целият свят страда от недостиг на обвивката. А един от най-големите дарители на роговици е малката южноазиатска държава Шри Ланка, пише Рос Велтън за BBC News в репортаж, създаден със съдействието на Pulitzer Center for Crisis Reporing.
Един на всеки пет жители на острова оставя роговиците си за ползване от други нуждаещи се, показва статистиката на "Обществото за даряване на очи" – организация с идеална цел, създадена от лекаря Хъдсън Силва през 1961 г.
Броят им вероятно е дори по-голям, тъй като в страната има и друга институция за тази цел – Националната очна банка, която е създадена преди пет години.
"Ако даря очите си в този живот, ще виждам по-добре в следващия",
обяснява студентката Вишвани Пасади, докато попълва формуляр, с който оставя органите си на Националната очна банка, след като умре. Тя е будистка и вярва в цикъла на прераждането – като близо 75% от населението на страната.
Шри Ланка има повече роговици, отколкото са ѝ нужни, затова изпраща излишните на други държави. През 2014 г. "Обществото" е дарило в чужбина 2551 обвивки.
Пакистан и Египет получават голяма част от роговиците, тъй като в мюсюлманските държави често е забранено човешкото тяло да бъде повреждано преди или след смъртта. Малайзия, Нигерия и Судан също са в първите 50 приемащи страни.
Бумът на донорството започва по инициатива на самия Хъдсън Силва – в статия, публикувана през 1958 г., той призовава сънародниците си да дарят очите си, а през 1960 г. печели обичта на нацията, когато
присажда роговиците на починалата си майка върху очите на беден фермер
и така възстановява зрението му.
Будистките свещеници също изиграват важна роля, като разпространяват тълкуването, че даренията ще помогнат за по-добрия живот след прераждането.
Преподобният Кирибатхода Гнанананда Теро – основател на будисткия манастир Махамевнава, разказва история за това как самият Буда е дал очите си на просяк. "Слушаме такива истории поколение след поколение и това ни насърчава да даваме частите от тялото си на други хора", казва той.