Изминаха 100 години от началото на битката при Вердюн
Адът разтворил вратите си в ранното утро. Германските войски с помощта на 1200 оръдия започват да засипват с огън френските позиции северно от Вердюн. До късния следобед те изстрелват 1 милион снаряда.
"Било е нещо невиждано, било е буря от огън", коментира Едит Десрусьо дьо Мерано, уредник на мемориала във Вердюн.
Касапницата продължава 300 дни и отнема живота на 300 000 души от двете страни. Ранените са близо 400 000.
Днес се навършват 100 години от началото на 21 февруари 1916 г. на най-известната битка от Първата световна война.
Мемориалният комплекс отваря отново врати, след като е минал през ремонт и обновяване, за да включи повече от преживяванията на германските войници. Това подсилва още повече ролята му на място на германско-френското помирение. През 1984г. президентът Франсоа Митеран и канцлерът Хелмут Кол не просто застанаха рамо до рамо пред гробовете, но и се хванаха за ръка.
Директорът на мемориала Тиери Юбшер гледа на Вердюн като на най-символичната битка на войната.
Подобна оценка изглежда преувеличена на пръв поглед. Тук не се е водило най-кръвопролитното, а историците казват, че резултатът не е имал някакво огромна влияние върху крайния изход от войната.
След като германците завзели стратегическия Форт Дуомон през 1916 г., те бавно продължили да настъпват към Вердюн. Французите едва удържали напора и след това малко по малко си върнали изгубеното. След 10 месеца фронтовата линия била там, където всичко започнало.
"Вердюн не е променил почти нищо", казва германският историк Херфрид Мюнклер. "Но това е било определящо за войната - окопни сражения и тактика на изтощаването на врага."
Във Вердюн на тясно място се разиграва целият ужас на индустриализираната война - артилерийски баражи, атаки с отровен газ, употреба на огнехвъргачки. Войниците затъвали в калта, надупчените от снаряди склонове приличали на лунен пейзаж, 9 села са сринати до основи.
"В паметта на германците Вердюн се е превърнал в символ на безсмисленото варварство на Първата световна война", пише германският посланик в Париж Николаус Майер-Ландрут.
Той също така е и важно място за Франция, най-вече защото множество войници са служили тук заради стратегията на маршал Филип Петен често да сменя пехотата, за да предотврати изтощаване на армията.
В обновения срещу 12.5 млн. евро мемориал посетителите минават по стъклен под върху имитация на калните полета от онова време. В сумрака всеки предмет и всяка история имат за цел да създадат впечатление за живота на войниците на фронта. Откъс от едно писмо го казва съвсем кратко: "Мамо, защо си ме родила на този свят?"
На голяма видео стена се прожектират филми и картини на бойните сцени. Над него е окачен германски самолет. Всички ветерани са мъртви, но изложбата се опитва да пренесе във времето техните спомени.
Но мемориалът отразява е съвременността. Акцентът върху германските войници не предизвиква раздразнение. "Нещо, което би било трудно преди 50 години, днес изглежда очевидно", казва директорът Юбшер. Мъжете и от двете страни на фронта са минали през едни и същи страхове и ужаси.
Историкът Мюнклер казва, че поради факта, че при Вердюн са се сражавали само френски и германски войници, битката е станала символ на превръщането на враговете в съюзници. През май се очаква на бойното поле да пристигнат президентът Франсоа Оланд и канцлерът Ангела Меркел.
"Не знам дали биха отишли още по-далеч в побратимяването и приятелството", казва Юбшер с усмивка и намек за легендарния жест на Митеран и Кол. "Но смятам, че моментът също ще бъде символичен."