Скандинавските държави подкрепят бежанците, но не ги искат в задните си дворове

Скандинавските държави подкрепят бежанците, но не ги искат в задните си дворове

Скандинавските държави подкрепят бежанците, но не ги искат в задните си дворове
"Моята Европа не строи стени", твърдеше шведският премиер Стефан Льофвен доскоро, а след това въведе гранични проверки и затегна правилата за даване на убежище.
Скандинавските държави въвеждат мерки, немислими допреди година в тези крепости на либерализма, пише агенция "Ройтерс". Рекордният приток на мигранти променя дори гордите с политиката си спрямо бежанците Норвегия и Швеция.
Антиимигрантските парти увеличиха подкрепата си, след като 250 000 търсещи убежище пристигнаха в Скандинавието миналата година. 163 000 от тях са в Швеция, която приютява най-големия брой мигранти на глава от населението в Европа.
Северните народи може да подкрепят мигрантите, но не ги искат в собствените си задни дворове. Това води до орязване на социални помощи и нови проверки и може да представлява драстична промяна в обществото и политиката.
"Това е нещо голямо, случващо се близо до нас. Всички квартали се тревожат", казва Пиа Алмванг – председателката на родителската асоциация в началото училище в Лисакер, Норвегия. Родителите поискаха допълнителна охрана на пътя, минаващ близо до бежански център, отворен този месец, и градската управа се съгласи. По-късно предложението бе оттеглено, но то вече поляризира малката общност.
40% от шведите намират имиграцията за основния проблем на страната, като тази криза изпреварва проблемите в образованието, заетостта и социалната система. В малкото градче Каликс в Северна Швеция местните разпространиха петиция против центъра за настаняване на 30 деца, търсещи убежище, а среща между гражданите и властите в Ханинге завърши с намесата на полицията, след като хората се разбунтуваха срещу приемането на непълнолетни мигранти в общността.
Не става въпрос само за сигурност. Икономиката на държавата също е заплашена заради високите разходи за търсещите убежище, а това подкопава общественото доверие, което поддържа данъчната система. Според данните на МВФ тази година Стокхолм ще похарчи 1% от БВП за мигрантите.
Скандинавските държави са известни с високия процент граждани, които смятат, че "на повечето хора може да се вярва", показват редица международни проучвания, и именно това доверие гарантира обществения консенсус за високи данъци и силна социална система.
Според министърa по заетостта и интеграцията Илва Йохансон, проблемът е, че има хиляди млади хора, предимно мъже, които не участват в пазара на труда, а вместо това стоят по мигрантските центрове. "Повечето шведи не са расисти", казва тя. "Но ситуацията е опасна. Имаме много хора, които живеят извън обществото, в ничия земя".