Москва е агресивна, защото е несигурна - преди 70 години бе изпратена Дългата телеграма на Кенан
Дипломатическата кореспонденция от чужбина почти никога не прави впечатление не само защото е поверителна, а и защото често потъва в забвение дори преди да е прочетена от централата, към която е изпратена. Освен, разбира се, ако не попадне в "Уикилийкс" или е хвърлила светлина върху минали събития, след като е разсекретена десетилетия по-късно.
Но има и световноизвестни изключения като т.нар. Дълга телеграма, изпратена от посолството в Москва до Държавния департамент във Вашингтон точно преди 70 години. Тя веднага предизвиква раздяла с илюзиите в отношението на САЩ към доскорошния съюзник СССР.
Вечерта на 22 февруари 1946 г. американският шарже д'афер Джордж Кенан "злоупотребява" с телеграфиста на посолството и диктува текст с дължина над 5500 думи. В него той излага оценките си за СССР, поведението на Йосиф Сталин и американската политика към управляващите в Москва. Специалисти смятат, че Дългата телеграма е един от фундаменталните текстове на студената война и стои в основата на политиката за сдържане на Съветския съюз в следващите десетилетия. В леко обновен вид тя е публикувана през юли 1947 г. в списание Foreign Affairs под заглавие "Причините за поведението на Съветите" и подписана само с "Х".
Как се стига до Дългата телеграма
В края на Втората световна война американското ръководство храни големи надежди за изграждане на такава система от международни отношения, основана на приятелски връзки със СССР, която да не позволи появата на агресивни режими като в току-що победените Германия и Япония. Генерал Дуайт Айзенхауер, който през ноември 1952 г. печели изборите за президент на САЩ, пише през 1945 г. след посещението си в Москва: "Нищо не ръководи руската политика толкова, колкото желанието за приятелство със Съединените щати."
Половин година по-късно Джордж Кенан приземява тези очаквания.
Междувременно Сталин е нарушил куп от обещанията си пред останалите велики сили, брутално очертава съветска сфера на влияние в Централна и Източна Европа, опитва да промени договореностите за Балканите и да излезе на топло море - Средиземно, Арабско или Жълто в Далечния изток.
На 9 февруари 1946 г. той произнася реч в Москва, в която определя военния съюз като нещо отминало и призовава СССР да започне петилетка на бързо военноиндустриално възстановяване в името на "защитата на Родината". Сталин казва още, че войната е доказала на дело превъзходството на съветската система и мощта на Червената армия.
Във Вашингтон не разбират докрай какво се крие зад характерната за болшевиките фразеология в речта на съветския лидер и искат от 42-годишния Кенан – вероятно най-квалифицираният специалист по СССР по това време – разяснение. Американецът е сред хората, участвали в откриването на първото посолство в СССР през 1933 г., и демонстрира уважение към руснаците, но и растящи критики към болшевишката власт.
Грешката на Рузвелт
По време на Втората световна война Кенан смята, че президентът Франклин Делано Рузвелт дълбоко греши в приятелското си отношение към Сталин.
Още в началото той заявява, че реакцията му е незабавна, защото "засегнатите въпроси са толкова неотложни, особено в светлината на последните събития".
Първите му разяснения как Москва гледа на света ("Основни характеристики на представения от официалната пропагандна машина съветски следвоенен светоглед") са безапелационни: "СССР продължава да бъде в антагонистично "капиталистическо обкръжение", с което в дългосрочен план мирното съжителство е невъзможно."
Малко след това Кенан казва: "До какви заключения водят те от гледна точка на съветската политика? А) Трябва да се направи всичко възможно, за да се повдигне относителната мощ на СССР като фактор в международната общност. И обратно, не бива да се пропуска нито една възможност да се отслабят силата и влиянието на капиталистическите страни чрез колективен или индивидуален подход."
В същото време "Съветската власт не е нито схематична, нито авантюристична. Тя не работи по твърдо начертани планове. Не предприема ненужни рискове. Неподвластна е на логиката на разума, но е крайно чувствителна към логиката на силата. По тази причина лесно ще отстъпи и обикновено го прави, щом срещне силно противодействие. Следователно, ако противникът разполага с достатъчно сила и ясно покаже готовност да я използва, едва ли ще му се наложи да го прави."
Кенан дава и обяснение защо след края на войната Москва има зле прикрити планове за експанзия към Турция, Иран, Испания и множество точки по света, зад които американците не прозират обща логика.
Посланик в Москва и Белград
Телеграмата му предизвиква истинска сензация във Вашингтон и дава основание на администрацията на президента Хари Труман да втвърди линията към СССР и да обяви в края на 1947 г. доктрината, кръстена по-късно с неговото име, за подпомагане на демокрацията по света и възпиране на Съветите. Речта му е смятана за "обявяване на студената война".
Труман назначава Кенан за посланик в Москва през декември 1951 г., но дипломатът изкарва там по-малко от година сред враждебна обстановка и под непрекъснатото директно следене от съветското контрарузазнаване. През септември 1952 г. той е обявен за persona non grata и му забранено да влиза повече в страната, след като в реч сравнява обстановката с мисията си в следвоенен Берлин.
Кенан има още едно назначение като посланик – в Югославия през юли 1961 г. Но тук той се разочарова от неумението на администрацията на президента Джон Кенеди да види нюансите в политиката на Йосип Броз Тито и го смята да просъветски настроен, докато Вашингтон би могъл да се възползва от различията му със СССР. През юли 1963 г. той подава оставка и никога повече не се връща на дипломатическа служба.
Джордж Кенан почина през 2005 г. на 101-годишна възраст.
В контекста на действията на президента Владимир Путин препоръчваме да се прочете отново целият текст на Дългата телеграма, а тук предлагаме откъс, описващ корените според Кенан на политиката на СССР:
"В основата на невротичния мироглед на Кремъл стои традиционното и инстинктивно руско чувство за несигурност. Първоначално това е несигурността на един миролюбив земеделски народ, опитващ се да живее в безкрайна равнина, изложена на жестоките нашествия на номадски народи. Към това се добавя и страхът от по-компетентните, по-силните и по-съвършено организираните общества на икономически напредналия Запад, с които Русия влиза в контакт. Вторият тип несигурност засяга не толкова народа, колкото руските управници, които винаги са чувствали, че управлението им е архаично по форма, лабилно и изкуствено в психологическата си основа, неиздържащо сравнение и неспособно да общува с политическите системи на западните страни.
По тази причина руските владетели винаги са изпитвали страх от външно проникване, от пряк контакт между техния и западния свят, от опасението какво би станало, ако руснаците научат истината за външния свят или ако чужденците научат истината за руския закрит свят. Несигурността ги е научила да търсят опора само в търпеливата, но безпощадна борба до тотален разгром на съперника, а не в разбирателството и компромиса с него.
Не е случаен фактът, че марксизмът, който половин век тлее без особен успех в Западна Европа, пусна корен и избуя тъкмо в Русия. Само в тази страна, която никога не е признавала приятелски настроения у съседите и толерантно равновесие между силите, вътрешни или външни, би могла да процъфти една доктрина, според която икономическите конфликти в обществото са неразрешими с мирни средства.
След установяването на болшевишкия режим марксистката доктрина в интерпретацията на Ленин добива още по-нападателен и нетолерантен характер и става чудесен носител на чувството за несигурност, което измъчва болшевиките дори в по-голяма степен, отколкото предишните руски управници. В тази доктрина с основно алтруистична насоченост те откриват оправдания за инстинктивния си страх от външния свят, за диктатурата, без която не умеят да управляват, за жестокостите, до които не смеят да не прибягнат, за жертвите, които се чувстват задължени да изискат. В методите и тактиките си те жертват всяка морална ценност в името на марксизма. Днес догмата е станала незаменима за тях.
Тя е смокинов лист за морала им и за интелектуалната им непочтеност. Без нея те биха останали в историята само като последните от дългата редица жестоки и разточителни руски владетели, безмилостно тласкали страната към нови върхове на военната слава, за да осигурят външна сигурност на вътрешно слабите си режими."
Цитатът е по превода на Ирина Стоичкова.