Спирането на враждебните действия трябва да влезе в сила от полунощ местно време на 27 февруари, събота. Постигането на тази договорка бе трудно предвид продължаващите по време на преговорите сражения, особено около северния град Алепо.

Идеята на споразумението е, образно казано, да разтърве воюващите страни в Сирия. Ето защо прилагането му ще е изключително трудно. Всеки от участниците в конфликта ще очаква от другия да наруши договорката при най-малката провокация и дори може да опита да се възползва от несигурната ситуация.

Нещо повече – предвид, че прекратяването на огъня не се отнася за ударите срещу терористични групировки като "Ислямска държава" и "Джебхат ал Нусра", споразумението не е всеобхватно. Ясно е, че не може да се очаква оръжията изведнъж да бъдат свалени и затова под някаква форма сраженията в Сирия ще продължат.

Предвид всичко това един бърз преглед на различните механизми, използвани за деескалиране на даден конфликт и прилагането им в Сирия не е излишен.

Временното примирие е особена, специална договорка между воюващите страни за прекъсване на сраженията. За целта не е задължително да се провеждат официални преговори. По-скоро изтощаването на участниците в конфликта след продължителни военни действия може да доведе до временно преустановяване на въоръжените операции.

Временното примирие обикновено се прилага само на определени места, а не важи за цялото бойно поле. Така например през декември бе договорено примирие между сирийското правителство и бунтовниците от Хомс, което позволяваше и частична евакуация.

Това е по-официална форма от временното примирие, но в същото време се различава от договора за прекратяване на огъня.

Прекратяването на враждебните действия означава, че воюващите страни са готови да спрат боевете и да ограничават въоръжените си сили. В този тип споразумение няма ясно записани ангажименти за по-нататъшни стъпки.

Фокусът при договарянето на такъв тип примирие за Сирия ше е в краткосрочен план да се разреши достъпът на хуманитарна помощ до опустошените градове и да се позволи провеждането на последващи преговори, без в същото време да се водят военни действия.

Предвид сложната обстановка в близкоизточната държава, това е най-вероятният изход, който дипломатите ще могат да подсигурят. Тук надеждата е за прекъсване на ожесточените кръвопролития между режима на президента Башар Асад и опозиционните части до постигане на по-обвързващо споразумение.

Формалното прекратяване на огъня е договорено споразумение, което ще бъде последвано от произтичащи от него ангажименти за деескалация на конфликта.

Това може да означава изтегляне на оръжия, обвързване на воюващите страни с ангажимент за предислокация на силите съгласно обявени зони за сигурност, демилитаризирани зони или просто ясно очертани разделителни линии.

Такава договорка ще е изключително трудна за постигане, ако ситуацията на бойното поле в Сирия продължи да бъде толкова променлива.

Тук говорим за официално споразумение между враждуващите страни за прекратяване на враждебните действия, като са налице и усилия за договаряне на трайно мирно споразумение.

Примирието е правно обвързващ документ. Историческите примери включват и примириията, които слагат край на двете световни войни.

Въпреки това тук говорим за споразумения между враждуващи страни. В случая със Сирия споровете за юридическото съществуване на отделните фракции вероятно ще попречи на каквито и да е постъпки към търсене на примирие. Правителството на Башар Асад е изправено пред съпротивата на многобройни бунтовнически фракции и надали ще е съгласно да признае правното им съществуване.