За афганистанците бъдещето в Европа също е мрачно
В края на миналата година 26-годишният дипломиран икономист от Афганистан Мохамед Асиф Нури решава да си търси късмета в чужбина.
Надявал се на "комфортен живот" в Германия, но одисеята му до Европа и кошмарният двумесечен престой в центрове за бежанци го изтощили дотам, че се върнал в Кабул въпреки царящото там насилие и безработица, пише Гийом Декам за агенция "Франс прес", цитирана от БТА. "Мислех, че в Европа ще се сбъднат мечтите ми", обяснява Мохамед.
Над 1.25 млн. чужденци са подали молби за убежище в ЕС миналата година - исторически рекорд според Европейската статистическа служба. Най-много са сирийците, а афганистанците са на второ място със 178 230 молби.
Пътешествието на Мохамед от Кабул до Франкфурт на Майн минава през Иран, Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия, Словения и Австрия.
"Най-трудно беше да мина от Иран в Турция", казва той. "Едно позакръглено афганистанско момче от групата трудно се движеше из планината. Каналджиите го сритаха, то полетя надолу по склона и повече никой не го видя."
Прехвърлян от един бежански център в друг, от Франкфурт в Хамбург, от Хамбург в провинция Саксония-Анхалт, Мохамед Асиф опознава неизменния "европейски национализъм".
"Европейците си мислят, че ще разрушим тяхната култура", твърди той и разказва как германец, помолен да го упъти, първо го накарал да се отдръпне три метра назад, после му отвърнал "на немски, нищо че 99% от германците говорят английски".
Недоверието към мигрантите нарасна още повече след новогодишната нощ в Кьолн, когато стотици жени бяха нападнати сексуално и ограбени, според властите главно от северноафриканци.
След два месеца Мохамед Асиф не издържа и се връща в Афганистан с помощта на Международната организация по миграция (МОМ), без да изчака разглеждането на молбата си. "Европа бе горчиво изпитание за мен", отронва той. "Бъдещето тук е твърде мрачно".
Същото преживява и неговия сънародник – 24-годишния Абдул Гафур Ариан. Той прекарва три месеца във Фулда, североизточно от Франкфурт, а за пътуването дотам плаща 7500 долара.
"Тоалетните в лагера бяха мръсни; на всяко ядене получавахме само масло и конфитюр", казва Абдул Гафур.
След това се появило и усещането, че властите се отнасят към него като към бежанец второ качество. За сирийците организират курс по немски, но не и за афганистанците, уверява той. Според него "германците би трябвало да знаят, че в Афганистан се води война, също както е в Сирия. И да се отнасят към нас по същия начин".
Абдул Гафур хваща полета за Кабул, организиран от МОМ преди десетина дни. Освен него още 135 афганистански мигранти решават да се върнат. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер приветства техния избор. По данни на МОМ общо 1000 афганистанци са поискали да напуснат Германия, без да изчакат уреждането на бежанския си статут.
"Изселването е трудно най-вече за неженените младежи, защото се разделят със семействата си - отбелязва Йохен Олтмер, специалист по миграционните процеси от университета в Оснабрюк (Германия). "Те осъзнават, че ще може да изтеглят семействата си чак след години, тъй че някои се отказват."
Нито тази констатация, нито призивът на председателя на Европейския съвет Доналд Туск към икономическите мигранти да не идват в Европа не обезкуражават Номиялай Саид.
Бивш преводач на американските сили в Афганистан, той е безработен и прекарва дните си в един от парковете в Кабул. Не си ли намери работа в скоро време, младият афганистанец ще потърси каналджия, "за да отиде в Европа". "Тук бъдещето е твърде мрачно", обяснява той.