Атаките в Брюксел демонстрираха уязвимостта на Белгия

През уикенда белгийското правителство предупреди за евентуална терористична атака. Предупреждението се сбъдна бързо.
Експлозиите, които убиха поне 30 души на летището и в метрото в Брюксел, се случиха дни след като бе заловен последният жив заподозрян за атентатите в Париж през ноември, припомня "Ройтерс". След като стана известно, че част от терористите, нападнали Франция, произхождат от Брюксел, Белгия обяви, че дава допълнителни 400 млн. евро за осъвременяване на отбраната си. Но случилото се вчера показва, че има още много работа.
Експерти по сигурността твърдят, че Белгия е сред най-уязвимите за атаки държави заради кавгите между управляващите, недостатъчно финансираното разузнаване, търпимостта към фундаменталистките духовници и процъфтяващия черен пазар на оръжия.
Залавянето на Салах Абдеслам в петък бе успех за силите за сигурност. Но той очевидно
четири месеца се е крил и движил из столицата
и това е доказателство за трудната задача, пред която са изправени белгийските служби.
Рано е да се каже дали атаките са пряко свързани с ареста на Абдеслам. Американски служители твърдят, че е възможно те са да били планирани отпреди задържането му. Самите нападения не са били от типа, който изисква много голяма находчивост, но макар САЩ и Белгия да са смятали за много вероятно да има нови атаки като тези в Париж, не са имали солидни данни къде или кога ще бъдат проведени те.
Френският финансов министър Мишел Сапен говори за "наивността" на "някои лидери", които се въздържат от налагане на строг контрол в мюсюлманските общности. Депутатът от Социалистическата партия на Мишел - Дидие Дюкарм, коментира в телевизионно интервю, че подобни идеи "вече сериозно го дразнят", и припомни, че терористът, убил четирима души в Еврейския музей в Брюксел през 2014 г., е бил французин.
Белгийските служби, в които работят само 600 души, имат да наваксват години. Екипът им е една трета от този на съседна Холандия – страна, която няма много по-голяма територия и няма саморадикализирани джихадисти, биещи се в Сирия и Ирак. От Белгия произхождат най-много бойци на глава от населението сред всички европейци нации.

За да бъде следен непрекъснато един заподозрян, разузнаването се нуждае от 36 души, смятат експерти от ЕС и САЩ. Дори добре развити служби като MI5 могат да следят ограничен брой заподозрени по едно и също време. Невъзможно е за която и да било страна напълно да обезопаси "меките цели" като жп гари и летища.
Но Белгия има и уникални проблеми. Бюрокрацията в разделената между френски и фламандски говорещите пречи на споделянето на информация между шестте парламента, 193-те местни полицейски управления и 19-те автономни кмета в Брюксел. Това позволява на бойците да се укриват така, както не биха могли да го направят в Холандия. Освен това забавя приемането на нови закони, които да обуздаят
проповядването на омраза в джамиите и търговията с нелегални оръжия.
Всяка година в страната се конфискуват 6000 огнестрелни оръжия (повече, отколкото във Франция). Домораслите джихадисти често ги купуват от балканските мафии.
Белгийските власти понесоха критики, че пренебрегват мюсюлманите и не им съдействат в търсенето на работа. В някои части на страната безработицата стига до 40%, което оставя отчаяните млади мъже в ръцете на хората, които ги радикализират. "Понеже им е трудно да се впишат във враждебното общество, те търсят алтернативни мрежи", коментира експертът по контратероризма Рик Кулсает от института "Егмонт".