Йеменски имигрант стана "Лекар на годината" в Унгария
Унгарска телешка яхния с подправки от Йемен – понякога Абдулрахман Абдулраб Мохамед готви това за тримата си синове. 45-годишният педиатър, който живее и работи в унгарския град Гюла, твърди, че в сърцето си е унгарец, пише агенция "Ройтерс".
Миналата седмица Мохамед получи наградата "Лекар на годината" след гласуване на благодарните му пациенти.
Отношението към него не се е променило, въпреки че през страната минава основният маршрут на търсещите убежище, пътуващи през Балканите в посока Германия. Историята му е пример за успешна интеграция в страната, която даде международна защита на само 508 души миналата година.
Унгария издигна ограда по източната си граница със Сърбия и Хърватия и повечето граждани са доволни от това, показват социологическите проучвания. Мохамед твърди, че разбира страха на унгарците от мигрантите. "Това е проблем, който целият свят трябва да реши, не само Европа", мисли той.
"Не смятаме доктора за чужденец", казва майката Нора Кандер-Береш, която е довела дъщеря си за преглед. "Приели сме го. Живее тук от много време и за нас не е йеменец, а си е унгарец."
Мохамед е дошъл в Унгария през 1989 г. като студент по медицина с държавна стипендия. Израснал е в село в северната част за Йемен и е решил да стане лекар, след като сестричката му починала, поглъщайки монета. Наоколо не е имало лекар, който да знае как да я спаси.
Имигрантският живот невинаги е бил лесен. По време на първата му година там скинари са оградили института, където са живеели чуждите студенти. "Беше страшно, защото ни казаха да не излизаме, понеже сме обградени. А аз дори не знаех какви са скинарите", казва той.
Завършил е през 1996 г. и е прекарал две години в Йемен, преди да реши да се премести в Унгария. "Питаха ме защо съм се върнал и казвах, че ми е било мъчно за дома", спомня си Мохамед,
На въпроса дали се смята за йеменец или за унгарец отговаря: "Все едно да питаш майката кое дете обича повече. Нямам първи или втори дом. Обичам и двете страни еднакво."
"Сърцето ми бие по-бързо, когато унгарците печелят в спорта, когато чуя химна", казва Мохамед и добавя, че никога не се е чувствал като натрапник. "Не съм чужд – те ме канят в домовете си, за да се грижа за най-ценното им (децата), и ми вярват", казва педиатърът, който е унгарски гражданин от 2007 г.