Бразилският конгрес ще гласува днес предложението за импийчмънт на Дилма Русеф след месеци на скандални корупционни разкрития, съдебни дела срещу близки до нея политици, улични протести и категоричния отказ на самата Русеф да подаде оставка.

Дебатите по отстраняването на президента започнаха в петък, след като ден по-рано Върховният съд отхвърли искането на кабинета процедурата да бъде спряна. Това бе последният опит на властта да спре опитите за сваляне на държавния глава и решението на съда допълнително отслаби шансовете на Русеф да се задържи на поста си.

Долната камара на парламента има 513 депутати, от които две трети (или 342 души) трябва да гласуват "за" предложението. Ако това се случи, то ще отиде в Сената, където вотът трябва да бъде спечелен с обикновено мнозинство. Тогава Русеф ще бъде отстранена от поста за 180 дни, докато върви процес срещу нея. Ще я замества вицепрезидентът Мишел Темер.

Ако се гласува за перманентен импийчмънт, Сенатът трябва да одобри това с мнозинство от две трети. Ако това се случи, Темер ще поеме президентския пост в преходния период.

Гласуването днес ще започне в 14:00 местно време (20:00 българско време). Формалното основание за импийчмънт е решението на федералния съд, одитиращ държавните разходи, че Русеф е манипулирала бюджетите за 2014 г. (когато беше преизбрана) и 2015 г., за да постигне фискалните цели, поставени от Конгреса.

В рамките на последните два месеца два от коалиционните партньори напуснаха управлението. Подкрепата за 68-годишния президент е критично ниска на фона на най-голямата икономическа криза в страната от десетилетия и на нестихващите корупционни скандали.

Разкритията демонстрираха, че буквално цялата политическа класа на Бразилия е замесена в тъмни сделки и само Русеф успя да запази образа си сравнително чист.

Ироничното е, че точно тя може да плати най-високата цена за скандалите, разтресли страната през последните месеци, писа за Би Би Си Даниел Галас. Междувременно обект на критика се оказаха и икономическите ѝ реформи.

След като през 2011 г. бразилските стоки загубиха стойността си на международните пазари заради забавянето на китайския растеж, Русеф въведе скъпоструващи мерки за стимулация на икономиката. Тези скоро се оказаха неустойчиви, но въпреки това тя спечели втория си мандат с обещанието да ги запази.

Президентът критикуваше противниците си, които твърдяха, че има нужда от по-високи данъци и ограничения на бюджетните разходи.

След като спечели президентския пост, Русеф започна агресивни финансови реформи и така разгневи привържениците на опозицията, а и собствените си гласоподаватели, които се почувстваха предадени.

Междувременно кабинетът оряза социалните помощи за безработни и бюджетите на министерствата. Икономиката започна да се свива толкова бързо, че приходите на правителството намаляха рязко.

Финансовият министър на Русеф Жоаким Леви, който трябваше да довърши реформите, напусна кабинета през декември и на практика управляващите изоставиха опитите да постигнат целите си.