На края на дълъг прав път с крайбрежни къщи между южното гръцко село Мирсини и Йонийско море е разположен бежански център, който може да бъде включен в туристическа брошура.

338-те сирийци и иракчани, които живеят там от март казват, че са благодарни, че са на безопасно място в крайбрежни бунгала, но губят търпение и са изпълнени с желание да продължат пътуването си, което се надяват да ги откара до по-проспериращи държави в Западна Европа, разказва "Асошиейтед прес".

Местните власти са предоставили изоставения от години курорт на гръцкото правителство, което среща голяма съпротива от някои общности в опита си да изгради палаткови лагери за десетките хиляди блокирани в страната бежанци.

Близо милион хора, бягащи от война или бедност в Близкия Изток и Африка, пристигнаха в Гърция от съседна Турция между януари 2015 г. и март 2016 г., когато редица страни на север затвориха границите си.

Новопристигналите мигранти са намалели до няколко хиляди главно заради сделката на Европейския съюз с Турция, която трябва да приюти мигрантите, които биха се отправили през Егейско море към Гърция. 54 хиляди мигранти обаче остават блокирани в официалните лагери в Гърция и другите два импровизирани палаткови лагера в очакване на получаване на убежище в разбитата финансово държава или до прехвърляне в друга страна в Европа.

Много от организираните лагери са съставени от обикновени преработени бунгала или платнени палатки, издигнати набързо от войската.

Около 1 300 души живеят в бивше помещение за пристигащите пътници на старото летище на Атина. Други 2 100 са настанени в нефункциониращи спортни съоръжения, построени за летните олимпийски игри през 2004 г.

В няколко случая местните общности реагираха остро на факта, че са избрани да приемат бежански центрове и в някои случаи влязоха в сблъсъци с полицията.

Не и в село Мирсини (на остров Пелопонес). Самият кмет Набил Морант е сирийски бежанец, оженил се за гъркиня и установил се близо до Лехена преди почти три десетилетия. Той обаче заявява, че това не е причината, която е мотивирала общинският съвет да вземе решението.

През 2014 г. той става първият мигрант, спечелил на местните избори в страната.

Сирийците и иракчаните, повечето жени и деца, са прехвърлени там от мръсния лагер с хиляди мигранти на пристанището в Пирея - пристанището на Атина, където акостират фериботите от островите в Егейско море.

В лагера мъжете играят волейбол, децата си играят, майки простират пране пред боядисаното в охра бунгало, а млади жени си говорят на плажа. Едно бебе е било родено тук и е вписано от Морант в местния регистър.

Животът в лагера е безгрижен. Но бежанците са нервни. Те са рискували живота си, за да стигнат до Гърция в разнебитени лодки, плащайки малко богатство на трафикантските групи, за да започнат нов живот. Сега пътят им е спрян без ясни индикации колко дълго ще продължи това.

Хеба Алгафер, студент от Дамаск казва, че е време да тръгва.

Алгафер и годеникът й Ахмед Куасем, автомеханик от Дамаск, са пристигнали до остров Самос на лодка, претъпкана с близо 70 души на 19 март - ден преди да влезе в сила споразумението между ЕС и Турция, че всеки бежанец, достигнал до Гърция, подлежи на депортация. Те били изоставени на брега, след като трафикантите ги принудили да изхвърлят багажа си с всичките пари и вещи в морето, за да направят място за още пътници.

Сега двойката е нетърпелива да се запише за прехвърляне в Швеция, където майката на Куасем живее от пет години. Бащата на Алгафер, който е учител, е останал в Сирия.

Уис Наджар, който е на 53 г. и се е занимавал с боядисване на къщи и полиране на мебели в Алепо, вече се е регистрирал заедно с жена си и тримата им синове. Но той също е раздразнен от чакането.

Морант казва, че очаква лагерът да започне да се изпразва след септември. 60 на сто от бежанците са жени с деца, които трябва да бъдат приети от страни, където са приети съпрузите им. Останалите 20 на сто са поискали убежище в Гърция, а останалите или ще бъдат прехвърлени в други държави, или ще се върнат в Сирия.

Докато местните общински съветници застават зад създаването на лагера, малка група от местни жители първоначално се обявили срещу него, опасявайки се от престъпност, разпространение на болести или религиозни различия.

Жителите на лагера казват, че се чувстват добре приети.

Той пуска на мобилния си телефон видео, на което е заснето пътуването по море до Гърция. Казва, че турската брегова охрана е стреляла предупредително във въздуха и се е опитала да спука лодката, в която са пътували заедно с други мигранти. Казва, че ще запази записа, за да го покаже на децата си.