В Гренландия обсъждат немислимото - връщане в ЕС
Три десетилетия след като Гренландия напусна предшественика на днешния ЕС - Европейската общност, някои от местните политици и бизнесмени смятат, че обширната арктическа територия трябва да преосмисли решението си заради забавянето на ръста на икономиката, силно зависима от риболова, разказва "Ройтерс".
Британският референдум на 23 юни за бъдещето на Обединеното кралство в ЕС съживи дебатите за съдбата на Гренландия, която през 1985 г. се превърна в единствения до момента член, напуснал европейската общност - след референдум, на който евроспектиците надделяха с 53 %. срещу 47 на сто, които гласуваха за оставане в блока.
Световният срив в цената на суровините попари надеждите на Гренландия да привлече милиарди долари инвестиции от Китай и други страни, с които да стимулира икономиката си чрез проекти като добив желязна руда, злато, редки полезни изкопаеми и петрол.
"Трябва най-малкото да обсъдим възможността за повторно присъединяване", обяснява Майкъл Роузинг, член на Демократическата партия, която е партньор в управляващата коалиция и има 4 места в парламента.
Според депутата членството в ЕС е най-добрият начин за привличане на инвестиции, например за инфрастуктурни проекти, като стъпка към диверсифициране на силно зависимата от търговия с риба икономика. От износа на рибни продукти до голяма степен зависи благосъстоянието на всички 56 000 души на острова.
Гренландия е част от кралство Дания, като има самостоятелност при взимането на решенията за вътрешната политика, но обраната и външният й политически курс зависят от Копенхаген.
Това е една от 25-те отвъдморски територии, сред които Каймановите острови и Френска Полинезия, които са партньори на ЕС, без официално да са членове.
Всъщност жителите на острова са с единия крак в ЕС, тъй като са граждани на страна членка - Дания, при все, че са напуснали предшественика на съюза – Европейската общност.
Местната валута е датска крона. Гренландия търгува свободно с Европа по силата на специален договор, което е от ключово значение за северния остров, тъй като му дава контрол върху зони, богати на скариди и риба камбала. Рибните продукти все още съставляват 90% от износа на Гренландия.
Но според премиера Ким Килсен и мнозина негови съграждани няма нужда от промяна в статуквото с ЕС. Нещо повече – те се стремят и към по-голяма независимост и пълно отделяне от Дания. Според министър-председателя този процес е напълно постижим за бъдещите поколения.
Херман Лет, директор на най-голямата частна компания в Гренландия Polar Seafood и председател на датската бизнес асоциация, смята, че планираното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ ще лиши острова от преимуществото на безмитен достъп до ЕС.
Според източници от ЕК споразумението с Вашингтон няма да повлияе негативно на Гренландия, тъй като в рамките само на една година Европа внася скариди от острова на стойност 450 млн.евро. В същото време ЕС купува американски скариди на стойност едва от 1 млн.евро.
Асоциацията на рибарите и ловците в Гренландия е срещу членство в блока, тъй като се опасяват, че ЕС ще поиска достъп до местата за риболов и ще възрази срещу улова на тюлени и китове.
Дите Сьоркнас, изпълнителен директор на компанията Great Greenland, обработваща кожа на тюлени (използвана за направата на различни стоки – от якета до обувки), разказва, че износът за Европа сериозно е намалял заради обвиненията в жестоко отношение към животните.
ЕС осигурява около 31 млн.евро годишно за Гренландия, основно за образование . С други 16 млн.евро годишно подпомага рибарите.
След напускането на Европейската общност, Гренландия разчита много на безвъзмездна помощ от Дания, която в момента възлиза на половин милиард евро.