Сам Чоудхъри е сред онези британци, които държат будни през нощта активистите за оставане в ЕС. Той е млад, образован, подкрепя икономическите аргументи за оставане в съюза, но не смята да гласува, разказва "Ройтерс".

Предвид социологическите проучвания, които сочат изравняване на силите на двата лагера в Обединеното кралство, много от активистите, призоваващи за оставане в ЕС, се боят, че Чоудхъри е един от милионите, които няма да гласуват на референдума и това ще наклони везните в полза на Брекзит.

А залозите са високи. Ако напусне ЕС, лидерската позиция на Великобритания в търговията, сигурността и международната политика ще бъде под въпрос. Ако остане, страната може да се окаже прикована към съюз, изправен пред редица сериозни изпитания, в това число и мигрантската криза.

Но за Чоудхъри и неговите приятели – студенти по стопанско управление в Манчестър, тези тревоги не намират отражение в студентския им живот.

Апататията се простира и извън студентската общност. Което означава, че да убедят хората да отидат пред урните на 23 юни, е едно от най-големите предизвикателства пред кампанията за оставане в ЕС. Особено предвид ентусиазма на противниковия лагер на евроскептиците.

Затова активистите полагат усилия за увеличаване на избирателната активност, особено сред младежите. Според социолозите младите хора са по-проевропейски настроени спрямо възрастните поколения. 56% от хората между 18 и 34 години биха гласували за оставане в ЕС, при едва 33 на сто сред групата на над 50-годишните.

Но за нещастие на активистите за оставане в ЕС младите не са склонни да гласуват.

На миналогодишните парламентарни избори само 43% от хората между 18 и 24 години са отишли пред урните при обща избирателна активност от 66 на сто. Тенденцията е видна и от предишните парламентарни избори.

Една от основните цели на активистите са университетските кампуси, където има висока концентрация на хора, отговарящи на профила на привърженика на ЕС: млад, добре образован, с интерес в международните дела и ясна идея за собственото си бъдеще.

За да достигне до 1.8 милиона студенти, миналия месец една от кампанията за оставане в ЕС обикаляше с автобуси кампусите, срещаше се с по-активни студенти, които да разпространят посланието за значимостта на упражняването на вота.

На въпрос как смятат, че референдумът ще се отрази на живота им, Чоудхъри и неговите приятели отговарят, че Брекзит би намалил възможностите им за работа в чужбина и да лиши британския бизнес от квалифицирани кадри.

Но да се превърнат тези идеи в действителен вот този четвъртък не е никак лесно. Проучванията сочат, че хората между 18 и 24 години е най-малко вероятно да гласуват на референдума или защото не виждат как той ще ги засегне, или защото са незаинтересовани, тъй като смятат, че тяхната група не е представена в политическия живот в страната. Това виждане до голяма степен се дължи на решението на правителството да увеличи таксите за висше образование.

Ключът към повишаването на интереса на младежите е да им се покаже, че той ще повлияе на начина им на живот, разказва Али Рутлидж, която е студент по политология и история и е доброволец в кампанията за оставане в ЕС. Един от примерите, с който тя се опитва да убеди състудентите си да отидат пред урните, е че в случай на Брекзит техните перспективи за работа след завършването остават неясни. "Вижте колко много компании са склонни да се изтеглят от Великобритания", посочва тя.

Факт е, че кампанията за оставане в ЕС, водена от непопулярния сред младежите премиер консерватор Дейвид Камерън, не помага за повишаване на активността.

Проучване, направено веднага след парламентарните избори от 2015 г., показва, че 59% от студентите са гласували за лейбъристите, либералите за Зелените – партии в лявата част на спектъра. Само лейбъристите са спечелили 39% от гласовете в тази възрастова група, два пъти повече от резултата на консерваторите.

Което означава, че позицията на водещата в момента опозиционна сила е от ключово значение. Но макар да се обяви за членството в ЕС, лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин не се старае достатъчно, за да убеди хората да подкрепят блока. Самият той е гласувал за излизане от съюза на предишния референдум през 1975 г.

Наред с това кампанията за оставане среща и чисто логистични трудности. Студентите обикновено нямат постоянен адрес и не са в базата данни на партиите. Затова едно от усилията е да се убедят младите хора поне да се регистрират за вота.

Освен това май и юни са месеците за последните за академичната година изпити. Студентите пътуват много до вкъщи и обратно и търсенето им на конкретен адрес се обезсмисля.

Не е без значение, че референдумът съвпада и с музикалния фестивал в Гластънбъри, посещаван от около 135 000 души, както и с европейското първенство по футбол във Франция.

Проблемите с убеждаването на студентите намират добро обобщение в думите на Бенита Бирак, 20-годишна студентка по дигитални медии и маркетинг. Тя признава, че наистина не разбира за какво е рефеендумът.