Очаквано обявеният като Свят и Велик събор на православните църкви започна деловата си работа, както бе планирано - на празника на Светия Дух в Православната академия в Крит.

Вселенският патриарх Вартоломей не остави съмнение във встъпителното си слово, че авторитетът на форума не е накърнен от отсъствието на някои от най-древните или най-многобройни патриаршии.

Той припомни събора от 1872 г., обявил етнофилетизма за ерес, на който Руската църква не е присъствала, но впоследствие е одобрила решенията.

Прави впечатление, че в официалната информация за събора фигурират снимките на всичките 14 предстоятели на автокефални православни църкви, подписали предсъборните документи, въпреки отсъствието на четирима от тях - Българският Неофит, Грузинският Илия, Московският Кирил и Антиохийският Йоан.

Вниманието в тази ситуация е насочено към поведението на Сръбската патриаршия, която в последния момент промени решението си за неучастие и изпрати делегация в Крит. Анонсът е, че сръбските духовници ще поставят за разглеждане несъгласията и проблемите, повдигнати и от Българската, Антиохийската, Грузинската и Руската църква и ще напуснат събора, ако гласът им не бъде чут.

Въпросът защо Българската православна църква обърна гръб на събора (и повлече крак според хронологията на събитията) все още не е получил ясен отговор, въпреки изобилието от коментари по темата.

Тази позиция очевидно е категорична. Личи от безцеремонния жест към проявилия самоинициатива да присъства неофициално в Крит архимандрит Харалампий Ничев от Видинската епархия: от Синода са уведомили администрацията на събора баджът му да бъде отнет.

Според решението на Св. Синод на БПЦ от 1 юни сред основните мотиви БПЦ да отмени участието си във Всеправославния събор са (1) липсата в дневния ред на особено важни теми, които да имат актуално значение и да изискват своевременно всеправославно съборно решаване, (2) официално заявените от някои поместни православни църкви несъгласия по вече одобрените текстове за събора и (3) невъзможността според приетия регламент да бъдат редактирани текстове в хода на заседанията.

След което владиката може би дава отговора, който се търси: "Много хора смятат, че по-добре е да не се състои събор, който би приел документи с икуменическа насоченост, които биха разрушили единството на Църквата, а да бъде отложен, за да се подготви както подобава за велик и свят събор".

Повече информация в тази посока дават броженията след последното предсъборно заседание в Шамбези, когато в интернет беше разпространена петиция срещу събора.

От публикуваното обръщение до православните християни и до висшия клир се вижда, че "кабърчето в обувката" е предсъборният документ "Отношенията на Пра­во­слав­ната Църква с останалия християнски свят".

Авторите на петицията изтъкват многократно повтарящи се изрази като "възстановяване на единството на християните" или "търсене на за­гу­бе­ното единство". Това според тях е отстъпление от определенията на вселенските събори и прокарване на римокатолически тези.

Самата употреба на понятието "църква" граничи с догматичен абсурд според петицията (изброени са т.6, т.16, т.17, т.18, т.19, и т.20 от документа). На критика е подложена и организацията "Световен съвет на църквите" (орган на икуменическото движение).

За споровете около проектодокументите на Всеправославния събор ориентираща информация има и в публикуваното в края на май писмо на Свещения Кинотис на Света Гора до Вселенския патриарх. Според наблюдатели изразената в него позиция окончателно е наклонила везните.

Там се искат промени в текста на документа "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", където според светогорските отци е необходимо да се запише: "Православната Църква познава (вместо признава) историческото съществуване на други християнски изповедания...".

Държавната телевизия ЕРТ 1 предава на живо заседанията. Основните изказвания са на гръцки език.