След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС властите в Шотландия настояха веднага да започнат разговори с евринституциите в Брюксел и страните от ЕС "за защита на отношенията на Шотландия с ЕС и на мястото ни в единния пазар".

Близо две трети (62%) от избирателите тук гласуваха за оставане в ЕС, докато в национален мащаб резултатите дадоха с 52% победа на привържениците на Брекзит.

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви, че местното правителство подготвя законови проекти за нов референдум за независимост от Великобритания по-малко от 2 години след неуспешния (55 на 45 процента) за националистите референдум от септември 2014 г.

След изявленията на Стърджън логично възникнаха въпроси има ли Шотландия право да договаря самостоятелно членство в ЕС и да пренебрегне решението от референдума на 23 юни, въпреки че е съставна част от Обединеното кралство.

Както Стърджън заяви, един от вариантите пред Единбург сега е повторен референдум за независимост. Но опциите не свършват дотук, разказва Би Би Си. Един от вариантите, който коментира Стърджън, е местният парламент да наложи вето на прилагането на Брекзит. Този сценарий е на базата на интерпретиране на Закона за Шотландия от 1998 г., с който се регламентират работата и правомощията на местния парламент. Според чл. 29 от този акт местното управление прилага директно европейското законодателство без одобрението на Уестминстър.

Според някои експерти по конституционно право, за да бъдат променени отношенията между Великобритания и ЕС в законодателната и други области, трябва да се иска съгласие от Единбург.

Т.е. твърдението, че Шотландия има право на вето, е донякъде вярно, но трябва да се имат предвид дългите и сложни взаимоотношения с ЕС в контекста на шотландското самоуправление.

Законодателството, уреждащо отношенията между ЕС и Великобритания и правомощията на Шотландия в частност, подлежи на тълкувания. От една страна, правителството в Лондон е това, което е упълномощено да преговаря с ЕС и да води външната политика от името на цялото Обединено кралство. Това обаче не се отнася за прилагането на европейското законодателство. Ето защо Никола Стърджън твърди, че Шотландия е длъжна да прилага правото на общността. Но, от друга страна, разпоредба в акта от 1998 г. постановява, че взаимоотношенията с ЕС не засягат правото на правителството в Лондон да създава и налага закони за Шотландия.

Това дава основание да се твърди, че ако се стигне до конституционна битка, Уестминстър ще има крайната дума. Отделен въпрос е дали пренебрегването на настроенията в Шотландия ще е политически мъдър ход.

Ето защо самата Никола Стърджън не повдигна директно за възможността за вето. Тази опция се появи в отговор на въпрос на журналисти. Според Би Би Си въпреки изказванията й тя няма да прибърза с организирането на втори референдум за независимост, тъй като основните въпроси от 2014 г. все още нямат отговор: какво ще се случи с икономиката на една независима Шотландия, каква валута ще използва и какви ще са отношенията й с ЕС.

Вероятно Стърджън ще продължи да сондира за идеи как да се уважи волята на шотландците, които преимуществено са гласували за запазване на членството. Те включват специфичен статут по подобие на Гренландия и Дания, асоциирано членство, вариант като с Гибралтар и др. За разлика от всички тях обаче Шотландия към момента е неделима част от Обединеното кралство и преговорите й за бъдеще в ЕС със сигурност ще са много по-трудни.