Дилма Русеф отива на процес за импийчмънт, реши бразилският Сенат
След повече от 15 часа обсъждания бразилският Сенат се обяви за продължаване на процедурата по импийчмънт на президента Дилма Русеф.
По-рано тя бе отстранена временно от президентския пост по обвинение във финансови нередности, припомня БТА, а длъжността ѝ се изпълнява от вицепрезидента Мишел Темер.
Решението беше прието с 59 гласа срещу 21. То все още не е окончателно. Идните дни сенаторите ще анализират аргументите, изложени от противниците на Русеф, ще изслушат представителите на защитата и обвинението, както и свидетели, след което ще гласуват повторно. Очаква се окончателната "присъда" да стане известна в края на август или началото на септември.
За да бъде отстранена Русеф окончателно от президентския пост, са необходими гласовете на най-малко две трети от сенаторите. В случай че привържениците на импийчмънт се окажат по-малко, Русеф автоматично ще се върне към изпълнението на правомощията си на държавен глава.
Противниците ѝ я обвиняват, че в първите месеци на своя втори мандат тя е подписала няколко указа за отпускане на бюджетни средства, без да се допита до Конгреса, и в други финансови нарушения. Срещу нея няма отправени обвинения в корупция.
Тя определи решението за импийчмънт като "преврат" и обвини опозицията, че създава атмосфера на нестабилност в страната.
Това се случва на фона на най-тежката икономическа криза в страната от 30-те години на миналия век, огромни корупционни скандали, в които е замесена немалка част от политическия елит, и увеличаваща се безработица. Само за миналата година 3 милиона бразилци са изгубили работата си.
Основното обвинение към нея е, че е използвала контролирани от държавата банки, за да финансира социални програми, без да обяви публично действията си.
Сигналите за проблеми около управлението на държавния бюджет се появиха още през 2013 г. Такъв пример е програмата за семейни помощи, която отпускаше средства на бедни бразилски семейства, при условие че пращат децата си на училище и им правят нужните имунизации. В такива случаи обикновено управляващите предоставят средства на дадена банка, която ги разпределя към нуждаещите се граждани.
През 2013 г. една от тези банки се оплака, че правителството не превежда редовно средства и кредитната институция трябва да финансира програмите със собствени средства. През следващите години проблемът се задълбочи още повече до размер на десетки милиарди долари забавени плащания.
Според опозицията Русеф е прибегнала до тази схема, за да увеличи подкрепата за себе си чрез щедри социални програми през 2014 г. - годината, когато спечели, макар и с малка преднина втори президентски мандат. Едва след победата тя призна публично, че икономиката на страната е изправена пред сериозни изпитания.
На свой ред привържениците на държавния глава смятат, че не става въпрос за кражба, а за забавяне на средства – явление, наблюдавано и при предишни правителства. Това е факт, но при предишните президенти се говори за злоупотреби в много по-малък мащаб – около 290 млн. долара "забавени" средства при президента Фернандо Кардозо през 2001-2002 г. срещу 10 млрд. долара за 2013 г. и още 15 млрд. долара през 2014 г. при Дилма Русеф.
Според опонентите на Русеф действията й са една от основните причини за понижаването на кредитния рейтинг на Бразилия и загубата на доверие сред инвеститорите.