Норвегия издига ограда край руската граница, за да спира мигрантите

Норвегия издига ограда край руската граница, за да спира мигрантите

Полицията край Сторског дава инструкции на мигранти.
Reuters
Полицията край Сторског дава инструкции на мигранти.
Норвегия издига желязна ограда по арктическата си граница с Русия заради миналогодишния наплив от мигранти. Новината предизвика протести сред правозащитните организации и опасения как този ход ще се отрази на отношенията с Москва, пише "Ройтерс".
Според правителството новата ограда край граничния пункт Сторског, дълга 200 м и висока 3.5 м, е необходима за обезпечаване на вътрешната сигурност.
Но изграждането на съоръжението край пункта, през който миналата година влязоха около 5500 мигранти, основно от Сирия, е сигнал за промяната в обществентие нагласи, пише "Ройтерс".
Подобна е и ситуацията в съседна Швеция, която бе със статут на "хуманитарна суперсила", но след безпрецедентната бежанска вълна миналата година въведе граничен контрол и затегна правилата за предоставяне на убежище.
Според правозащитници въпросната ограда по норвежката граница ще постави в опасност живота на хората, заплашени от преследване в собствените си страни. Те смятат, че изграждането на подобно съоръжение извивиква неприятни спомени от времето на Студената война в регион, където двустранните отношения се развиха положително след колапса на Съветския съюз през 1991 г.
Оградата ще бъде изградена в предстоящите седмици, преди да дойдат зимните студове.
Арктическият маршрут, минаващ през Русия и Норвегия, рядко е предпочитан от мигрантите. От началото на годината никой не е влязъл през северната граница, за да иска убежище, обясняват от норвежката дирекция за имиграция.
От руска страна все още има 196-километрова ограда по границата с Норвегия, като понякога тя е няколко километра отвъд разделителната линия. До момента Москва не е възразила срещу плановете на Осло за създаване на подобно съоръжение.
Норвежците и руснаците в този регион могат да пресичат границата без визи при кратки пътувания. Миналага година това са сторили 250 000 души, което е спад спрямо предходни години, но огромен напредък спрямо 5000 души годишно по време на Студената война.