Днес папа Франциск ще обяви Майка Тереза за светица. Това със сигурност няма да се хареса на критиците й, според които религията е надделяла на разума и науката, пише Би Би Си.

Носителката на Нобелова награда за мир е родена като Агнес Гонджа Бояджиу на 26 август 1910 г. в Скопие в богато албанско семейство. Баща й умира, когато тя е на осем години, оставяйки семейството във финансови затруднения. На осемнайсет се присъединява към Сестрите от Лорето - ирландска общност от монахини с мисии в Индия, - и приема името Тереза, по името на френската светица Тереза от Лизио, припомня БТА.

През 1929 се премества от Дъблин в Индия, където преподава в девическо училище в Калкута (днес - Колката), управлявано от Лоретинския орден.

През 1946 г. по време на пътуване с влак за ежегодното си усамотение в планинския град Дарждилинг Майка Тереза чува гласа на Бога, която я приканва да се възсъедини с Исус, като помага на бедните и разпространява любовта му. Ватиканът й разрешава да напусне ордена и през 1947 г. тя основава първото си училище в копторите в Колката.

През 1950 г. Майка Тереза получава разрешение да открие свой орден в Колката - Мисионери на милосърдието - със задачата да полага грижи за онези, които са лишени от грижи. Днес орденът обединява 4500 членове и има обиталища за бездомни в 133 държави.

Тереза събира от улиците болни, отчаяни, бедстващи хора от всички религии и ги настанява в Нирмал Хридай (дом на чистото сърце) - нейния дом за умиращи. Монахините от нейния орден, облечени в бели сари със сини кантове, прибират от улиците изоставени деца, почистват раните на прокажените и се грижат за умствено болните. Майка Тереза е строила приюти за бедни в Ню Йорк, помагала е на гладуващи в Етиопия и на пострадали от земетресение в Армения.

Ватикана я призна за светица, след като обвърза две "чудеса" с отправени към нея молитви - изцеляването на индийка от тумор в стомаха през 1998 г. и оздравяването на бразилец с няколко тумора в мозъка 10 години по-късно.

Но към нея са отправяни доста основателни критики: за липса на медицински грижи в домовете за умиращи, за религиозен фундаментализъм, за покръстване на умиращи без допитване до тях, за приемане на пари от диктатори и за финансови нередности при разрастването на нейния орден.

Един от най-големите й критици е британският автор Кристфър Хитчънс. Той описва Майка Тереза като "религиозен фундаменталист, политическо лице, примитивен проповедник и съучастник на светската власт". Обвинява я в създаване на "култ към страданието". Мнозина я критикуват остро, защото тя отказва да дава на страдащите обезболяващи.

През 2003 г. работещият във Великобритания лекар Аруп Чатерджи обвинява организацията за липсата на хигиена (например иглите за спринцовките се използват многократно) и за властвашия хаос. Твърденията му се базират на беседи с около 100 души, свързани с Мисионери на милосърдието.

Други като Хемли Гонсалес, работил като доброволец в Колката през 2008 г. В домовете на Майка Тереза, споделят, че са били шокирани от "ужасяващо немарливия начин, по който се управлява тази организация".

Според Гонсалес Майка Тереза не е била приятел на бедните, а напротив – пропагандирала е бедността – с отказа си да одобри методите за контрацепция, да модернизира условията в приютите и и т.н.

Скептицизмът е свързан и с чудесата, заради които Майка Тереза ще бъде обявена за светица.

Така например според критиците на монахинята за случая с индийката с тумор в стомаха има доказателства, че е лекувана с медикаменти и няма как снимка на Майка Тереза да е довела до изцеряването й.

Днес малко хора се осмеляват да критикуват монахинята, защото тя е станала символ на човек, посветил живота си на бедните.

Но за повечето хора, особено в Индия, където тя бе избрала да живее и работи, Майка Тереза е обичана и почитана. Наричана е "Ангел на бедните" и "Светица на мизерията" заради направените саможертви.

По този повод социологът Шив Вишванатан припомня, че вярата и доказателствата са две различни неща. "Битката на християнството с науката датира отдавна. Рационалистите понякога също прекаляват с непрекъснатото настояване на доказателства за всяко едно събитие. Очевидно журито все още е на страната на "Светицата на мизерията".