В ООН мнозина мечтаят за битка Георгиева срещу Гутериш
"Ако твърденията от последните дни са верни, състезание на Кристалина Георгиева срещу Антонио Гутериш би било мечтаната комбинация за мнозина служители на ООН и анализатори."
Това пише Ричард Гауан в седмичната си колонка Diplomatic Fallout по повод последните събития около избора на генерален секретар на ООН и вероятността скоро България да подкрепи ново име – това на зам.-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева.
Авторът предупреждава, че случващото се е много вълнуващо за интересуващите се от политиката в световната организация, но и че също така твърденията може да се окажат частично или изцяло неоснователни.
Гауан, който е преподавател в Колумбийския университет, изследовател в Центъра за международно сътрудничество и член на Европейския съвет за външна политика, описва, че Ирина Бокова – официалният кандидат на България за поста, е била първоначално фаворит сред претендентите, но четирите неофициални гласувания са показали, че тя е заседнала в средата на списъка.
Статията акцентира върху това, че една надпревара между Кристалина Геогриева и Антонио Гутериш би била между двама от водещите познавачи в света на хуманитарните кризи и справянето с тях. Португалецът бе в продължение на десетилетие (2005-2015) ръководител на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Българката бе през 2010-2014 г. еврокомисар по хуманитарните въпроси, а това има значение, когато от ООН се очаква да играе водеща роля.
За дейността и на двамата има високи отзиви и докато Бан Ки Мун като генерален секретар на ООН има най-добри намерения за облекчаване страданията на бежанци и жертви на войните, Георгиева и Гутериш знаят в подробности какво е положението на терен и откровено говорят за затрудненията за световната организация, от кризи като тези в Сирия или Централноафриканската република, допълва Гауан.
Като подчертава на няколко пъти, че във финалната си права състезанието за ръководител на ООН е станало още по-мъгляво и оплетено, той насочва вниманието и върху друг важен момент. Според него големите световни сили Китай и Русия вече работят да си осигурят свои хора на ключови постове в администрацията на бъдещия генерален сектетар. Ако успеят, това би направило световната органиация една не толкова "западна институция" за пръв път от края на студената война.
Трудно е да отделиш слуховете и спекулациите от фактите, но може да се твърди, че при цялата широка дипломатическа подкрепа и победи във всяко от неофициалните гласувания, Гутериш още не си е осигурил поста на Бан Ки Мун. Служителите в ООН по-добре да не бързат да отварят шампанското, препоръчва авторът.
Той описва, че Русия при цялата противоречивост на намеренията ѝ не е щастлива от перспективата премиер от натовска държава да е новият генерален секретар.
Заедно с руснаците Китай е загрижен от вероятността Гутериш или Георгиева да прокарват западната линия по казуси като Сирия. Има свидетелства, че Пекин – а вероятно и Москва – опитват да получат позиции по-директно да влияят на решенията на ООН, независимо кой ще е победителят в състезанието.
Китайците се интересували от поста зам.-генерален секретар за мироопазващите мисии – влиятелен пост, заеман от 20 години от французин. За Пекин един китаец би ограничил "сините каски". За Москва имало друг изявен интерес, пише Гауан – към ръководителя на Департамента на ООН по политическите въпроси – институция, отговаряща са екипите, посредничещи в световни конфликти, и ръководена изключително от американци и британци.
"Към всички тези истории трябва да се подхожда скептично. В ООН цари бюрократична инерция и е съвсем възможно следващият генерален секретар да си вземе стандартния набор съветници, представляващи западните интереси. Но също така е допустимо Гутериш и Георгиева да разберат, че единственият път към осигуряване на високия пост минава през обещания пред Москва и Пекин за висши политически назначения."