След Брекзит британските евреи се опитват да се помирят с германските си корени
За равина Джулия Нойбергер от Лондон решението на британците да излязат от ЕС води до неочакван емоционален обрат: жената решава да поиска германско гражданство, като се опре на тежкото минало на своето семейство по време на нацисткия режим, разказва "Ройтерс".
Нойбергер е част от немалката група на британските евреи, които, ужасени от перспективите след Брекзит, търсят спасение в интересен германски закон. Той позволява на хората, лишени от гражданство от нацисткия режим (1933 г. -1945 г.), както и на техните наследници да поискат то да им бъде възстановено.
"Това, което ме подтикна, бе Брекзит. Но от друга страна сега, когато съм вече над 60-годишна, чувствам, че вече мога да се помиря с Германия и това е още една стъпка в тази посока", споделя Нойбергер. Нейната майка напуска Германия през 1937. и се мести във Великобритания, за да се спаси от преследването срещу евреите.
Но днес германският паспорт обещава бъдеще в ЕС и достъп до всичките му предимства – като свободата на придвижване, която може да остане в миналото за британците след референдума от 23 юни.
Въпреки това някои от 260 000-те британски евреи са силно против подобни начинания. За самата Нойбергер решението да кандидатства за германско гражданство се сблъсква с емоционалния багаж от тежкото историческо наследство.
"Дъщеря ми ме пита защо искам да постъпя така след начина, по който те са се отнесли с нас", споделя жената, която е старши равин в синагогата в западен Лондон и член на Камарата на лордовете. "Но в края на краищата германското в мен продължава да го има".
Нойбергер, чиято молба е в процес на обработване, още пази германските паспорти на своите баба и дядо. На корицата им седи нацисткият орел с разперени крила, кацнал върху свастика, а на вътрешните страници се вижда червеният печат с буквата "е" за "евреин".
Това е забележителен исторически обрат – евреите, загубили своите семейства в Холокоста, сега използват същите тези паспорти, за да се сдобият с червените лични документи на съвременна Германия.
Външното министерство на Германия обяснява, че след референдума за Брекзит в посолството в Лондон са постъпили около 400 запитвания как да се кандидатства за гражданство според чл. 116 от конституцията на страната. Има подадени около 100 молби при средно едва около 20 запитвания годишно по-рано.
"Бабата ти ще се обърне в гроба"
На референдума от 23 юни над 17 милиона британци подкрепиха излизането от ЕС по разлчини прични, включително за да си върнат контрола над имиграцията.
Но е вярно и че други 16 милиона избраха да останат в общността и сега са разтревожени какви ще са последствията от напускането на съюза, роден от следвоенната решителност на европейците да се обединят.
Властите в Дъблин също съобщават за ръст на британски граждани, които искат да получат ирландски паспорт.
Подобно на други британски евреи, подали молба за германско гражданство, Нойбергер планира да остане в Обединеното кралство. Тя е част от голямо семейство, чиито членове са се издигнали в обществото – съпругът й е водещ учен, а един от неговите братя е председател на Върховния съд.
На скорошно мероприятие на Асоциацията на еврейските бежанци в Лондон (AJR) по случай 75-ата годишнина на организацията, основна тема на дискусията е била дали членовете й да упражнят правата си, гарантирани им според гореописания член 116.
"Отначало тази идея шокира повечето хора", казва 41-годишният Майкъл Нюман, главен изпълнителен директор на организацията. "Ние не знаем какво ще ни донесе бъдещето и искаме да сме сигурни, че нашите деца и ние ще продължим да имаме достъп до Европа".
Докато за младите това е повече практичен ход, то за по-възрастните с ярки спомени от собственото си бягство или от разказите на родителите си въпросът е изключително емоционален.
"Когато след референдума синът ми ми каза, че е кандидатствал за германско гражданство, бяха ужасен и му казах, че баба му ще се обърне в гроба", споделя Франк Хардинг, който е над 70-годишен. Неговите родители бягат в Англия през 30-те години на миналия век. Мъжът казва, че първоначално е почувствал това решение като предателство спрямо родителите си, които са бойкотирали германските продукти и не са допускали да има такива в дома им.
Но сега Хардинг разбира гледната точка на сина си и казва, че е важно вратата на Европа да остане отворена за по-младото поколение. "Определено това е и форма на помирение, но що се отнася до мен, все още не съм решил дали бих попълнил формулярите".
По данни на AJR около 70 000 евреи от Германия, Австрия и Чехословакия пристигат във Великобритания преди началото на Втората световна война.
Австрия има подобен закон като германския, но властите във Виена не са отговорили на питането на "Ройтерс" дали и при тях се наблюдава засилване на молбите за гражданство след вота за Брекзит.
Броят на британсктие евреи, позоваващи се на германския член 116 може допълнително да се увеличи. Много от хората, разпитани от "Ройтерс" по време на срещата наAJR, споделят, че искат условията по Брекзит да се изяснят, преди да вземат крайното си решение. Преговорите все още не са започнали, а когато това стане, се очаква да траят 2 години.
"Не съм убеден, че хората биха предприели подобна стъпка при нормални обстоятелства", споделя Антъни Гренвил, писател и син на австрийски евреи. "Изглежда Брекзит подтикна британските евреи да преразгледат тази възможност".