Трима учени поделят Нобеловата награда за физика през 2016 г.

Трима учени поделят Нобеловата награда за физика през 2016 г.

Трима учени поделят Нобеловата награда за физика през 2016 г.
Associated Press
Нобеловата награда за физика за 2016 г. отива при трима учени - Дейвид Тълес, Ф. Дънкан Халдейн и Дж. Майкъл Костерлиц - за техните "теоретични открития в областта на топологичните преходи и състояния на материята".
"Тазгодишните лауреати отвориха вратата към един непознат свят, в който материята може да приема различни състояния. Те използваха напреднали математически методи, за да изучат необичайни състояния на материята – като свръхпроводимост, свръхфлуидност или тънък магнитен филм. Благодарение на техните усилия днес можем да търсим и проучваме екзотични състояния на материята с приложение в материалознанието и електрониката", гласи официалното съобщение на Нобеловия комитет.
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 4, 2016
Използването на топологични методи е от съществено значение за откритията на учените, отбелязват от Шведската академия. Топологията е клон в математиката, който се занимава с явленията на непрекъснатост, особено тези, които остават непроменени при деформации. Тя изследва начините, по които фигурите се деформират, без да променят основните си елементи.
В началото на 70-те години на миналия век Майкъл Костерлиц и Дейвид Тълес опровергават актуалната тогава теория, че явления като свръхпроводимост и свръхфлуидност не могат да бъдат наблюдавани при тънки слоеве материя. Те показват, че свръхпроводимост може да настъпи при ниски температури и обясняват механизма, който е причината явлението да не се наблюдава при по-високи температури.
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 4, 2016
През 80-те години Тълес успява да обясни експеримент с много тънки електропроводими слоеве, при които проводимостта е измерена прецизно чрез методите на топологията. По същото време Дънкан Холдейн открива как топологичните концепции могат да се приложат в проучването на свойствата на малките магнитни вериги, присъстващи в някои материи.
"Вече знаем за много топологични състояния, не само при тънките слоеве, но и при обикновените триизмерни материи. През последното десетилетие изследванията в тази област са особено засилени, тъй като надеждата е, че тези екзотични материи могат да намерят приложение в новото поколение свръхпроводници или при бъдещите квантови компютри", отбелязват от Шведската академия на науките.
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 4, 2016
Тримата лауреати са родени във Великобритания, но в момента преподават в американски университети.
Пред Би Би Си проф. Холдейн споделя: "Много съм изненадан, но и благодарен за наградата. Моите експерименти бяха отдавна, но мащабните изследвания, които се правят днес, са възможни благодарение на зададената от нас база".
Миналата година отличието отиде при канадеца Артър Макдоналд и японеца Такааки Кажита за "откриването на метаморфозите (осцилациите) на неутриното, които доказват, че то има ненулева маса".
Досега Шведската академия на науките е раздала 109 отличия в категорията за физика. Само две жени са получавали наградата - Мария Кюри (1903 г.) и Мария Гьоперт-Майер (1963 г.)