Френскоговорящата белгийска област Валония в момента може да изглежда като единствения противник на сключването на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA), но възгледът на местния парламент, че системата за защита на чуждестранни компании застрашава демокрацията, е споделян от редица протестиращи в Стария континент, пише "Ройтерс".

Уреждането на спорове между инвеститори и държава (механизъм, известен с абревиатурата ISDS), доскоро беше термин, познат само на специалистите по международна търговия. Тъкмо той обаче се превърна в основния лозунг на протестите срещу преговорите между ЕС и САЩ за свободна търговия (TTIP), започнали преди 3 години.

Ако не беше TTIP, сделката с Канада можеше отдавна да е приключила, и то безпроблемно – като последното значимо търговско споразумение на блока, а именно това с Южна Корея през 2011 г.

Вместо това сделката CETA бе определена като "по-малкия брат на TTIP. Споразумението стана приоритет в работата на синдикати, еколози и др., според които то би довело до понижаване на стандартите на ЕС основно заради системата за защита на инвеститорите.

ISDS е механизъм, който позволява на чуждите корпорации да оспорват държавна намеса – като например експроприация. В такива случай по принцип въпросът се отнася до частен арбитраж, чиито членове се избират от двете страни по иска – държавата и инвеститора.

Според критиците с тази система може да се злоупотребява и чуждите компании да диктуват обществения ред.

В защита на своите аргументи критиците на CETA посочват възражението на тютюневия гигант Philip Morris International срещу законодателството на Уругвай за предупредителните надписи върху цигарените кутии или срещу действията на Австралия за уеднаквяването на опаковките на тютюневи изделия.

В крайна сметка Уругвай спечели своето дело. До момента отсъжданията са и в полза на Австралия. Но въпреки това притесненията на противниците на CETA са, че самата заплаха от подобно дело и разходите по него ще лиши националните или регионалните власти от възможността да повишават стандартите за обществено здраве, опазване на околната среда и правата на работниците.

Съществува и въпросът защо на чуждестранните компании се предоставя възможност за отделен арбитраж при наличието на националните съдилища. Според експерти по международна търговия партньорите на ЕС вероятно са доволни от съдебната система и законодателството в Западна Европа, но може да имат притеснения за ситуацията в по-новите страни членки.

Заради силната обществена опозиция през 2014 г. се наложи Европейската комисия да спре преговорите по инвестиционните клаузи в TTIP и да започне публични консултации за защита на инвестициите.

По ирония на съдбата Германия, където се състояха най-мащабните протести срещу TTIP и CETA, е създателят на механизма ISDS. Търговското й споразумение с Пакистан от 1959 г. включва подобна клауза за защита на германските компании от несигурния икономически и политически климат.

Оттогава ISDS се е превърнал в неизменна част от търговските сделки. Механизмът е включен в над 1400 инвестиционни споразумения, сключени от ЕС, както и в около 3000 в световен мащаб.

В проекта за CETA е записано, че държавите имат правото да задават регулации и могат да установят постоянен и прозрачен трибунал, който да се произнася по възникнали спорове, като съставът му ще бъде определян предварително от ЕС и Канада. Освен това страните по споразумението могат да работят съвместно по формирането на постоянно действащ инвестиционен съд.