Президентът на Молдова ще бъде избран на балотаж
Следващият президент на Молдова ще бъде избран на балотаж, след като малко не достигна на проруския кандидат на социалистите да спечели още на първи тур, съобщава Би Би Си.
При 99.5 % преброени бюлетини Игор Додон получава 48.5 на сто от гласовете, а след него се нарежда проевропейският кандидат Мая Сандус 38.2 %.
За да не се стига до балотаж, Додон трябваше да спечели поне 51% подкрепа.
Изборите в неделя бяха първите за президент в Молдова за последните 20 години. Те се разглеждат като битка между тези, които искат по-тесни връзки с Русия и тези, които искат сближаване с ЕС.
Избирателната активност вчера е била около 48%. Според Санду младите хора са били "възпрепятствани да гласуват". Тя обаче не уточни какво има предвид.
"Днес избирателната активност сред младите беше слаба. Смятам, че причината е, че властите им попречиха да гласуват. Ще направим всичко, за да премахнем подобни препятствия на балотажа", заяви Санду.
На свой ред Додон благодари на подкрепилите го, като добави: "Очевидно е, че хората вече не вярват на това правителство. Победата ни е неизбежна".
Премиерът Павел Филип заяви, че се надява балотажът да донесе "едновременно промяна и стабилност".
Бившата съветска република е една от най-бедните страни в Европа и бе ударена от серия корупционни скандали.
От 1996 г. досега президентите бяха избирани от парламента.
И ЕС, и Русия се опитват да получат по-голямо влияние в страната. Проучванията показват, че обществото е разделено в предпочитанията си какъв курс да поеме Молдова.
Додон вече обяви, че ще иска нови парламентарни избори, ако спечели. Санду, която е представител на дясноцентристката опозиция, се радва на популярност, тъй като като бивш министър на образованието предприе реформи в сферата.
Президентът в Молдова има правомощията да назначава съдии и да участва във външната политика, но важните решения се взимат от парламента.
Страната изпадна в сериозна политическа криза след разкритията за корупционна схема, заради която около 1 млрд.долара изчезнаха от банковата система. Последваха масови улични протести, а в рамките на година се смениха 6 минисътр-председатели.
Оттгава парламентът прокара антикорупционен закон, който задължава държавните служители да разкриват активите си. Освен това злоупотребата с европейски фондове вече е престъпление според наказателния кодекс на страната.