След шокиращата победа на Доналд Тръмп в САЩ френските социолози и анализатори вече предупреждават, че изненади са възможни и на президентските избори във Франция догодина заради провежданите за първи път първични избори и фрагментирания политически спектър, разказва "Ройтерс".

Многобройни проучвания на общественото мнение посочват, че лидерът на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен ще е сред двамата кандидати, събрали най-много гласове на първия тур, но ще загуби балотажа. На бившия премиер Ален Жюпе се гледа като на почти сигурен победител.

Действащият държавен глава Франсоа Оланд, който все още не е казал дали ще се кандидатира за втори мандат, е най-непопулярният президент в историята на страната. Но проучванията сочат, че нито един ляв претендент не би имал големи шансове. Бившият държавен глава Никола Саркози също е доста недолюбван.

Това оставя вратите на Елисейския дворец широко отворени за считания за безопасен и умерен дясноцентрист Ален Жюпе. Или поне така твърдят френските медии.

Точно както в Съединените щати и Великобритания, където анкетите и медиите убедено говориха за поражение на Тръмп и победа на проевропейски настроените в референдума за Брекзит, френските избиратели не обичат да им бъде казвано предварително какъв ще е изходът от гласуването, допълва Мике-Марти.

Тази карта е използвана и преди от считаните за аутсайдери и може да облагодетелства Льо Пен.

Нейният баща Жан-Мари льо Пен неочаквано стигна до балотаж през 2002 г. Освен това през 1995 г. Жак Ширак победи фаворита на медиите Едуар Баладюр.

Изборите догодина ще са и едни от най-прозрачните в историята, защото за първи път двете основни партии - републиканците и социалдемократите – ще изберат кандидата си чрез първични избори, отворени за всеки регистриран избирател. А това затруднява социолозите за изготвяне на прогнози.

В сряда сутрин много френски политици предупредиха, че възможността следващият държавен глава да е Марин льо Пен не бива повече да бъде отхвърляна като научна фантастика.

На свой ред лидерът на социалистите Жан-Кристоф Камбаделис написа в "Туитър": "Левицата получи предупреждение! Ако не спрем с безсмислените си спорове, ще получим Марин льо Пен!"

Самата Льо Пен бе сред първите, които поздравиха Тръмп за победата му. Тя заяви, че този резултат е част от много по-голям бунт на избирателите по света срещу политическите елити.

За разлика от американския милиардер обаче харизмата на Льо Пен вече е тествана в допитвания, за последен път миналата година на местни избори. Тогава партията ѝ не успя да изпълни прогнозите, че ще спечели поне един регион.

Освен това привържениците на Льо Пен не са толкова притеснени да споделят пред социолозите предпочитанията си – за разлика от преди, когато лидер на крайната десница бе нейният баща.

Системата на гласуване във Франция в два кръга е направена така, че да държи надалеч популистите и дори и в хипотезата Льо Пен да бъде избрана за президент, е почти невъзможно "Националният фронт" да получи мнозинство в парламента, обяснява Косалтер.

При все това политическата система може да бъде разтърсена из основи от други независими кандидати.

Така например крайно левият лидер Жан-Люк Меланшон и бившият министър на икономиката Еманюел Макрон получават около 13-14% подкрепа в последните проучвания – недостатъчно, за да стигнат до балотаж, ако Жюпе наистина се окаже кандидатът на десницата.

Но ако Саркози победи в първичните избори на републиканците, това ще остави отворено състезанието за двамата кандидати, борещи се срещу естаблишмента.