Колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) подписаха нова, променена версия на мирното споразумение, след като колумбийските гласоподаватели отхвърлиха предишното споразумение на референдум, предадоха "Асошиейтед прес" и "Франс прес", цитирани от БТА.

Ръководителят на правителствената делегация на преговорите Умберто де ла Кайе заяви, че той и ръководителят на делегацията на ФАРК Лусиано Марин, с псевдоним Иван Маркес, са подписали в Куба споразумението, целящо да сложи край на конфликта, отнел живота на над 220 000 души. Както и предишния път Норвегия отново е била посредник.

Все още не е известно дали новото споразумение също ще бъде гласувано на референдум, отбелязва АП. Според Би Би Си е по-вероятно е то да бъде разгледано директно в Конгреса.

ФАРК и колумбийският президент Хуан Мануел Сантос подписаха предишната версия на мирното споразумение на 26 септември. На 2 октомври обаче гласоподавателите го отхвърлиха със само 55 000 гласа. По ирония на съдбата няколко дни по-късно Сантос получи Нобелова награда за мир за усилията си за слагане на край на въоръжения конфликт в страната.

В официално разпространеното изявление не се дават детайли относно новите договорености, в телевизионно обръщение Сантос изложи някои от промените. Едно от съществените изменения е, че бунтовниците от ФАРК се ангажират да декларират и предадат активите си, които ще бъдат използвани, за да се обезщетят близките на жертвите им - условие, поставено от гласувалите с "не" на референдума миналия месец.

Много колумбийци отхвърлиха предишното споразумение, защото искаха представителите на ФАРК, отговорни за отвличанията и убийствата, да лежат в затвора. Новите договорки не предвиждат затвор за бившите бунтовници, но установяват различни форми на наказание, на които могат да бъдат осъдени от специален трибунал за военни престъпления. Сантос обаче остава непреклонен по въпроса, че на членовете на ФАРК не може да се забрани да заемат държавни постове.

ФАРК е създадена през 1964 г. с намерението да свали правителството и да установи марксистки режим. Групата се разраства през 80-те и 90-те години на миналия век не без помощта на търговията с наркотици, чрез която подобрява значително финансовото си благосъстояние.

Около 260 000 души са загинали в Колумбия в рамките на продължаващия 52 години въоръжен конфликт.