Борба с трафика на наркотици по албански
Здрачава се, а планинската пътека става все по-непроходима. Гергий показва пътя, на 10 минути пеша от шосето, през букова гора към няколко малки полянки, където са първите стръкове от тазгодишната реколта канабис се подават от земята.
21-годишният младеж прекратява следването си в университета, за да се грижи за плантацията, близо до една празна къща, която семейството му притежава в пустошта на албанските Алпи близо до град Шкодра, в северната част на страната.
"Това растение се нуждае от много работа. Но ако го отгледаме докрая, ще получим добри пари," казва той. "Ще мога да оправя къщата си в Шкодра. След това ще замина за Англия."
Гергий вади празни петлитрови бутилки от импровизиран склад в храстите, пълни ги с дъждовна вода от локвите в гората и полива насажденията.
"Вместо да останат долу в града, все повече млади хора като мен идват в планината, за да отглеждат марихуана," казва той. Но успехът им зависи главно от едно-единствено нещо.
"Струва си само ако имаш връзки в полицията. Източникът ми ме предупреждава, ако има полицейски операции в този район. Ако приберем реколтата тази година, от общо 2000 растения около 200 ще заделим за него." Това е потенциалната печалба на стойност десетки хиляди евро за корумпирания полицай, ако растенията пораснат високи и силни.
Това е основата на престъпна индустрия за няколко милиарда долара, които през последните 25 години превърна Албания в една от основните страни производители на канабис на международните пазари, конкурирайки се със държави като Колумбия, Ямайка, Холандия и Парагвай.
През 2013 г. на власт дойде социалистическо правителство под ръководството на Еди Рама, художникът, влязъл в политика, и още през следващата година обяви война на производителите на канабис, стартирайки петдневна операция в меката на марихуаната, която се намира близо до южната граница на страната с Гърция.
През същата година, 2014 г., полицията залови над 101 тона марихуана, малко повече от предходните девет години взети заедно. Малко над половин милион растения канабис бяха унищожени, а следващата година този брой стигна до 800 000, а полиция съобщи, че през първите девет месеца на 2016 броят на унищожените растения е два пъти повече или 2.1 млн. растения.
Тази статистика, твърди правителството на Рама, е доказателство, че страната печели войната срещу трафика на наркотици, след години на безнаказаност по време на управлението на техните основни съперници от демократическата партия.
Разследване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката обаче разкрива една по-нюансирана картина: непоколебими, производителите на канабис се преместили в отдалечени, планински райони; контрабандисти се хвалят, че ползват полицейски протекции; италианските следователи са смаяни от изобретателността на албански престъпни групи; а в Европа и Щатите, правителствата кършат пръсти пред огромния провал на техния партньор в НАТО да арестува и осъди големите риби.
Междувременно крайната бедност подкопава всички усилия на държавата да убеди производителите канабис, че има и други алтернативи.
| "Арестуват този, който няма приятели нито в полицията, нито в държавната администрация" – Яна Арсовска, експерт по организирана престъпност на Балканите, базирана в Ню Йорк, за шуробаджанащината в албанското общество |
"Престъпните организации се учат в движение, като бързо се адаптират към контрамерки, спуснати отгоре," каза Яна Арсовска, доцент в нюйоркския колеж по криминално правосъдие Джон Джей и експерт по организирана престъпност на Балканите.
"Хората и обществото като цяло трябва да се борят с този проблем, не само държавните структури."
Селективно правосъдие
Войната започна в Лазарат, село в южна Албания, което през последните 15 години се превърна в най-големият производител канабис без конкуренция в Европа. Селото, чиито жители са въоръжени до зъби, произвежда около половината канабис в Албания или около 900 тона на година, чиято продажна цена по улиците на Европа се оценява на 4.5 млрд. евро.
Неговите жители, които открито отглеждат канабис в дворове и ниви, редовно гласуват за демократите, които бяха на власт от 2005 г. до 2013 г.
Рама нареди ликвидирането на масивите марихуана в селото една година след като дойде на власт и само няколко дни преди Европейският съюз (ЕС) да реши дали да даде на Албания мечтания статут на кандидат-член в блока, който щеше да отключи достъп до повече европейски средства.
Около 800-те полицаи, включително специални части с бронирани автомобили, обградиха селото за пет ден през юни, бяха посрещнати с изстрелите от тези, решени да защитят реколтата си, докато постепенно отстъпиха назад и избягаха в планините. Около 130 000 растения канабис бяха изгорени, четири лаборатории за наркотици бяха унищожени, а 80 тона марихуана - иззети. Десетки хора бяха арестувани.
Рама заяви, че полицията е унищожила "една престъпна зона, която за 20 години е била недосегаема, самообявила за отделна република и се превърнала в срам за Албания". Министърът на вътрешните работи в неговото правителство, Саймир Тахири, каза, че това показва решимостта на правителството "да се въдвори върховенството на закона във всяко кътче на Албания".
Но повече от две години по-късно само на 10 души са в затвора, най-вече по обвинение за стрелба по полицията и отглеждане на канабис.
Те са смятани за дребни риби в организирана престъпност група, чиито наркобосове на избягали или по-вероятно изобщо не са били там.
В доклад от ноември 2016 за напредъка на Албания в процеса на присъединяване към ЕС, се казва, че докато "огромни насаждения от канабис" бяха унищожени през последните две години, броят на осъдителните присъди остава нисък.
"Полицията и прокуратурата не успяват да идентифицират престъпните групи, които стоят за оглеждането и търгуването на наркотици. Рядко е налице работеща съдебна практика при наказателните случаи," пише в документа.
В доклада от предната година се посочва, че финансовите разследвания, мерките срещу изпирането на пари и конфискацията на имущество "не са използват достатъчно". Действително, между 2010 и 2015 г., се казва в доклада, по-малко от 35 души са били осъдени за пране на пари.
Арсовска каза пред Балканската мрежа за разследващи репортажи, (БМРР): "Албанското общество работи чрез връзкарство и шуробаджанащина и арестуват този, който няма приятели нито в полицията, нито в държавната администрация."
"Въпреки че правителството твърди, че "бори" проблема с търговията на наркотици, в същото време сериозни нарушители/наркотрафиканти биват освободени или не влизат в затвора."
Посланикът на САЩ в Тирана, Доналд Лу, взе отношение по темата през септември, като заяви пред група студенти по журналистика, че и сегашното, и предишното правителства "имат проблем с трафика на наркотици и че някои политици са се възползвали от връзките си с наркотрафиканти".
Той припомни на аудиторията си: "Знаем, че няколко депутата, кметове и такива, които са били кандидати за кмет в Албания, са с присъди за трафик на наркотици в страни членки на ЕС."
БМРР поиска интервю с вътрешното министерство и им изпрати въпроси, свързани с обвиненията за корупцията в полицията и твърдения, че държавата не е успяла да се справи с наркобосовете, начело на канабис индустрията, но не получи отговор. БМРР също поиска коментар от полицията и гранична полиция, но отново без успех.
Оцеляват най-приспособимите
Има признаци, че операциите в Лазарат са накарали хората, които отглеждат канабис да се преместят към други райони, за да отговорят на търсенето; те все повече засаждат масиви на държавни, а не частни земи, скрити в гората или в отдалечени, планински склонове, което прави още по-трудно откриването на насаждения и идентифицирането на кого принадлежат, казват от полицията.
Вътрешен анализ на албанската прокуратура, части от които бяха публикувани от албанските медии през юни, посочва: "През последните няколко години отглеждането на канабис се е разпространило в цялата страна и във всеки регион."
"Земеделските производители на канабис Сатива," казва докладът, с който БМРР разполага, "използват земя, която е държавна собственост, най-вече в гори и пасища, или в близост до водни източници и далеч от населени места."
Говорителят на главния прокурор Адриатик Лала, който бе назначен на този пост през 2012 г. от парламента по времето на правителството на демократичната партия, не отговори на искането на БМРР да потвърди съществуването на доклада и неговите констатации.
"Ситуацията тази година е несравнима с предишни години, защото засадените площи се увеличиха значително," каза Хивзи Бушати, бившият шеф на специалните части за Северна Албания, който бе уволнен, когато социалистите взеха властта и сега е член на опозиционните демократи.
"Без връзки в полицията и политиката, никой няма смелостта и храбростта за такава инвестиция, да отглежда хиляди растения канабис из цялата страна," каза той пред БМРР в кафене в Шкодра.
Правителството отрича, че отглеждането на канабис се е увеличило и, че полицейски служители участват в престъпната схема. Кабинетът също така отрича обвиненията, отправени от опозицията, че работят с трафикантите.
"Погрешно се създава впечатлението, че има увеличение на насажденията с канабис," каза Алтън Киато, заместник-директор на албанската полиция, на пресконференция през август. "Но това не е вярно. Полицията е просто по-добра в това да идентифицира насажденията и да взема мерки."
Той каза, че вътрешното министерство няма информация за полицаи, които сътрудничат на престъпниците. "Ако имахме информация, щяхме да ги арестуваме, защото съучастниците са също толкова виновни, колкото нарушителите, които отглеждат канабис." По-късно, през септември, Киато обяви, че осем полицейски служители са били уволнени и 21 са разследвани по подозрение, че не изпълняват съвестно задълженията си.
Плодородна почва
| "Ако искате да направите това [транспортиране на канабис], трябва да говорите с тези във властта" - неназован "превозвач" на наркотици в Северна Албания |
Благословена със средно 218 слънчеви дни годишно и изобилие на водни източници в планините, Албания е плодородна почва за отглеждане на канабис.
Енвер Ходжа, комунистическият диктатор, който затвори границите на Албания по време на 40-годишното си параноично, сталинистко управление след Втората световна война, забрани отглеждането на канабис през 1946 г. Преди това употребата и търговията на наркотика са били разрешени, както и използването му като успокоително за деца.
По време на режима на Ходжа, държавата пое контрола върху промишленото отглеждане на наркотичното растение за износ на територията, която днес е част от Института по земеделие в Камза, община в област Тирана.
"Канабисът беше с много високо качество," каза Ахмет Ося, последният министър на земеделието преди падането на комунизма през 1991-1992 година. "Швейцарците го предпочитаха, защото беше с много добро качество, заради изобилието на слънчевата светлина. Използваха го във фармацията, като билка и за направата на въжета".
Падането на комунизма постави началото на десетилетие на изключителна нестабилност, с граждански вълнения в Албания и война в съседна Югославия. Оръжията станаха леснодостъпни, политиката бе дълбоко поляризирана, а престъпните банди процъфтяваха. Като член на НАТО от 2009 г. насам, Албания все още се бори с наследството на деветдесетте години и влиянието на добре развитите мрежи от организирани престъпни групи, които работят дори и в Западна Европа.
Арсовска каза, че усилията на няколко последователни албански правителства след падането на комунизма да се справят с търговията с наркотици са били по-скоро продиктувани от стремеж "за слава и публичност", често мотивирани от стратегията на ЕС за "моркова и тоягата", прилагана спрямо балканските страни, които се стремят да се присъединят към блока.
"Като цяло, липсват солидни, дългосрочни институционални мерки за борба с организираната престъпност в Албания," каза тя. "Организираната престъпност живее в симбиоза с държавните институции."
"Анализ на начините за заобикаляне на държавните политики за борба с трафика на наркотици показва, че теорията за гъвкавото адаптиране обяснява защо незаконният бизнес с наркотици продължава да съществува в Колумбия или в Албания, въпреки че държавата е успяла да унищожи няколко основни престъпни групи, включително тези на Меделин и Кали [наркокартелите в Колумбия], или групите в Лазарат. "
В World Factbook на Централното разузнавателно управление на САЩ се казва, че в Албания са налице "ограничени масиви от опиум и разрастващо производство на канабис" и че албанските престъпни групи, занимаващи се с трафик на наркотици са "активни и разширяват мрежите си в Европа".
| Критиците на правителството посочват случая с Клеменд Балили, 44-годишен албански бизнесмен и бивш шеф на дирекция Транспортни услуги към Министерството на транспорта, в южната албанска район Саранда, като доказателство за климата на безнаказаност и че правителството работи заедно с трафикантите. През май 2016 г. Американската агенцията за борба с наркотиците (DEA) участва в акция, по време на която гръцката полиция залови около 687 кг. марихуана, произведена в Албания, като допълнение на 451 кг. канабис, хванати през януари 2014 г. и почти 700 кг. през април 2015 г. - всичко това е част на двугодишна операция насочена срещу дейността на една единствена престъпна група. Гръцката полиция обяви, че трафикантите са използвали моторни лодки за транспортиране на марихуана от Албания към Гърция, а след това са създавали фалшиви транспортни фирми, за да изпратят наркотика до други европейски страни. Гръцки и албански медии идентифицираха Балили като основния заподозрян. Balkan Insight съобщи, че Балили е търсен с гръцка заповед за арест, издадена на 9 май. Той бе уволнен от своя държавен пост, но остава на свобода. Опозицията в Албания обвинява правителството, че е възпрепятствало ареста на Балили, нещо, което от своя страна правителството отрича; семейство Балили има множество политически връзки, според Balkan Insight и албанските медии. В статия на албанския новинарски портал newsbomb.al от 11 май Балили отрича всички обвинения, казвайки, че те са политически мотивирани. |
Превозвачи
В Хоти, отдалечено планинско село на границата между Албания и Черна гора, контрабандист сочи тясна пътека, замаскирана от храсти и дървета.
"От този точка нататък, използваме животни за транспортиране," каза той.
"След като веднъж се разберем с полицаите, тяхната работа е проста. Те обръщат радара в друга посока, далеч от планината по посока на езерото Шкодра, и ни уведомяват, когато пътят е чист, така че да изпратим стоката безпрепятствено до крайната ѝ дестинация".
"За да се транспортира един килограм канабис Сатива, ние даваме 50 евро и това покрива заплащането на превозвачите в Албания и Черна гора, но за полицията отделяме допълнително. Невъзможно да се транспортираме каквото и да било без тяхното съгласие," каза трафикантът. Превозвачите използват магарета, добави той, натоварени с 50-100 кг. канабис.
"Обикновено само тези, които се опитват да работят самостоятелно или не плащат редовно на източника си в граничната полиция, биват арестувани," каза той.
В Хоти, един такъв "превозвач" сяда в ъгъла на кафе-тераса, с лице към пътя. Представя се като Гезим. "Тук всеки слухти, въпреки че всички го правят," казва той.
Подобно на други превозвачи, той познава терена и има връзки в полицията.
"В най-добрия случай сме успявали да транспортираме 100 килограма за един ден и заплащането си остава същото - 50 евро за килограм. Обикновено го правим през нощта или ранния следобед," когато хората са в обедна почивка обядват или си почиват.
"Ако искаш да се занимаваш с това, трябва да имаш връзки във властта. В противен случай, те очаква дълъг престой в затвора."
Според албанското законодателство отглеждането или транспортирането на канабис се наказва с от три до седем години затвор, или от пет до десерт години затвор, ако става дума за участници в организирана престъпна група. Водачите са заплашени от седем до 15 години зад решетките.
Пътят на наркотиците започва от Хоти до Черна гора, а след това продължава през лесно преодолимите граници на бившите югославски републики, през Сърбия, Босна или Хърватия, докато най-накрая стигне до Унгария или Словения, където започва Шенгенската зона на ЕС.
Други контрабандисти избират по-пряк маршрут, по море или по въздух от западните брегове на Албания към Пулия, на южното крайбрежие на Италия. Малко над 200 километра делят албанския морски град Дуръс и италианското пристанище Бари.
"Албанската марихуана често пристига на много мощни моторници, а по суша минава през Черна гора, Хърватия и Словения, или с малки самолети, наречени Piper," каза следовател от Guardia di Finanza, италианската агенция за борба с финансовите престъпления, контрабандата и търговията с наркотици.
"Със самолетите трафикантите просто стоварват големи количества наркотици в Пулия, където техните сътрудници очакват стоката," обясни той, при условие, че остане анонимен, тъй като не е бил упълномощен да говори с журналисти.
Самолетът Piper, предпочитан от контрабандистите, е лека, едномоторна, двуместна летателна машина, която може да носи до около 500 кг и лети на разстояние до 1600 км без нужда от презареждане на гориво.
"Свързаността между престъпност и политика, подхранвана от корупция, води до възхода на организираната престъпност" – експертът по организирана престъпност на Балканите Яна Арсовска |
Доклад на италианската Централна дирекция за борба с наркотиците, публикуван през 2015 г., посочва, че трафикантите използват "тайни писти из целия Адриатик". В доклад от същата година Националната дирекция за борба с мафията в Италия споменава, че една от любимите тактики на контрабандистите е да превозват наркотици сред други стоки в "модифицирани ремаркета, микробуси и леки автомобили", преминаващи през пристанището в Бари.
По данни на Guardia di Finanza през 2014 г. малко повече от три тона канабис са задържани в пристанището. Тази цифра пада до 1.8 тона през 2015 г., но само в рамките на един ден през юли, 2016 г. е заловена 10-метрова лодка, която транспортира 1.2 тона канабис, чиято пазарна цена се оценява на 12 млн. евро.
През 2006 г. по време на управлението на демократите на премиера Сали Бериша, Албания наложи забрана на частни моторни лодки. Мярката е насочена срещу трафика на хора и наркотици, в опит правителството да убеди ЕС да облекчи визовия режим за албанци. Мораториумът изтече през 2013 г., малко преди парламентарните избори, които Бериша загуби от Рама, и не е бил подновен оттогава.
Без собствени ресурси за въздушно наблюдение, Албания сключи сделка с Италия през август 2012 г., разрешавайки на италианската полиция да направи въздушни снимки на местата, където се отглежда канабис. Изображенията са изпратени в университета в Неапол, където експерти изчисляват броя на растения канабис.
През 2014 г. чрез въздушно наблюдение са идентифицирани 815 масиви с около 165,000 растения канабис, като полетите обхващат едва 15% от албанската територия, показват данни на Guardia di Finanza. През 2015 г. агенцията идентифицира 1200 плантации с около 243 000 растения, също така с полети над 15% от територията на страната.
"Имаме нужда от пари"
Като журналист Ходжа работи върху темата за търговията с наркотици в Албания от години, и през 2015 г. получи смъртна заплаха чрез SMS от телефонен номер, регистриран в Холандия.
"Тази година... за да направят работата на полицията по-трудна, те (наркотрафикантите) са увеличили броя на насаждения и са ги разпрострели на територията на цялата страна," каза той пред БМРР, "което прави невъзможно за полицията да унищожи всички масиви."
"Албанската полиция не разполага с достатъчно хора или оборудване, необходими за акции в цялата страна. Тези, които биват арестувани, са предимно неорганизирани лица или бедни селяни, но повечето от плантациите оцеляват."
Доклад на ЕС от 2015г. за напредъка на Албания в процеса на присъединява към блока посочва, че състоянието на полицейско оборудване и логистика е притеснително. Според документа полицията "почти не използва" стратегическите инструменти за разузнаване, с които разполага в рамките на оперативно споразумение с Европол, правоохранителната агенция на ЕС.
"Недостатъчният капацитет на съдебната полиция и прокуратурата за разкриване и разследване на сложни криминални случаи означава, че те се ограничават до прости разследвания, завършващи с арести на местопрестъплението, така че липсва какъвто и да е цялостен подход за разследвания и съдебни преследвания."
Албанската полиция разполага с около 10 000 служители за население от около 2.7 млн. души, като един полицай получава средно месечно възнаграждение от 350 евро. Средната работна заплата в Албания е съвсем малко по-висока - 370 евро на месец. Почти всеки пети албанец на трудоспособна възраст е безработен, а най-много хора са заети в земеделието.
Трафикантите нямат проблеми с намирането на желаещи, които да отглеждат канабис, и полицейски служители, готови да си затварят очите.
Арсовска каза пред БМРР: "Свързаността между престъпност и политика, подхранвана от корупция, води до възхода на организираната престъпност".
Подкупването, каза тя, има "дълга традиция" и е широко разпространено.
"Предвид ситуацията в Афганистан", каза Арсовска, "е трудно да кажеш на земеделските производители да спрат да отглеждат опиум, ако не можеш да им предположиш добра алтернатива. Алтернативата трябва да е еднакво доходоносна и по-малко рискова, за да може предлагането да намалее. Трудно е да се каже на хората да спрат да помагат на нарушителите, ако няма по-добър начин за печелене на пари или ако те просто се страхуват от отмъщение."
Гергий, в планините над Шкодра, има своето обяснение:
"[Купувачите] имат пари, ние имаме стока. Просто е," каза той. "Един килограм канабис може да бъде продаден за 800-1000 евро. Така че разбирате колко е важно."
"Ние искаме да живеем и се нуждаем от пари. Не всички ще успеят да избягат, но аз се надявам да го направя."
Елвис Наболи е журналист в албанската News TV, базиран в региона на Шкодра. Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.