Преговорите за Кипър се провалиха, да живеят преговорите!
Най-критичните и съдбоносни преговори между лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ се провалиха, когато решаващата двудневна среща на върха в швейцарския курорт Мон Пелерин завърши без резултат.
"Въпреки положените най-добри усилия, те не са били в състояние да постигнат необходимото по-нататъшно уеднаквяване на критериите за териториални корекции, които щяха да проправят пътя към последната фаза на преговорите", обяви лаконично изявление от името на ООН близо час и половина след полунощ във вторник /22 ноември/. Не бе насрочена и нова дата, което показва, че в момента и двете страни са в безизходица.
Крахът на най-интензивния кръг преговори е не само край на една фаза в търсенето на решение на Кипърския въпрос. Той е и сериозен удар върху целия преговорен процес, който Анастасиадис и Акънджъ водят вече 18 месеца, като на практика го блокира.
Толкова близко и толкова далеч
На финалната права в преговорите за обединяване на етнически разделената от 42 години страна под федерален чадър лидерите на двете общности не можаха да надскочат своите, на Атина и на Анкара бариери.
"Изминалата нощ не беше добра нощ за нашата страна. Ние не сме никак щастливи и искрено съжаляваме, че в резултат на турското отношение не бе възможно да се завърши обещаващият процес на продуктивни преговори", уморено, без да крие разочарованието си и с чувство на безсилие коментира говорителят на правителството в Никозия Никос Христодулидис в ранните часове във вторник.
Разочаровани, но от поведението на кипърската гръцка страна, са и преговарящите им партньори. При завръщането си на острова лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ подчерта, че те са направили важни отстъпки като израз на добра воля и са очаквали подобен отговор, а вместо това са се сблъскали с "ирационална" позиция.
От представителството на ООН в Кипър също признаха, че са разочаровани от липсата на резултат от преговорите в Швейцария.
Ключовият кръг преговори за решаване на Кипърския въпрос се проведе в швейцарския курорт Мон Пелерин в две фази – на 7-11 ноември и 20-21 ноември. Срещата на върха целеше да постигне споразумение по конфликтната и болезнена тема, възлова за хода на мирния процес и постигането на споразумение за обединяването на Кипър – територията на бъдещите две административни единици /на кипърските гърци и кипърските турци/ в бъдещата федерация.
Преди заминаването си за Швейцария за втората фаза Анастасиадис и Акънджъ декларираха, че са в "непосредствена близост" до решаването на проблема. Признаци на напредък се забелязваха и по време на самите преговори. В крайна сметка лидерите
не сближиха позициите си по нито един
от трите основни критерия за териториалните корекции, които обсъждаха. А те са: какъв процент от заеманата сега от кипърските турци територия ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, колко кипърски гръцки бежанци ще могат да се завърнат по родните си места, както и да се увеличи бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци. В момента самообявилата се Севернокипърска турска република заема близо 37% от територията на острова при около 20% от населението.
Според говорителя на правителството Никос Христодулидис основното несъгласие е в размера на територията на всяка от бъдещите две федерални зони. Бариш Бурджу, говорителят на Акънджъ, обаче обвини кипърските гърци за провала заради тяхното "максималистично отношение", въпреки че кипърските турци са се съгласили да намалят със 7% територията под техен контрол и разликата между предложенията на двете страни е малко над 1%.
От този препъникамък идва и по-сериозната причина, довела до безизходицата - броят на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се върнат в домовете си. Кипърските гърци настояват за 90 000 души, което според кипърската турска страна "не е етично" и тя предлага максимум 75 000, "за да не се нарушава ежедневието на двете страни".
Акънджъ сам призна, че територията е "силна карта" за кипърските турци в преговорите, защото в замяна на земя те ще си възвърнат правата в управлението на общата кипърска държава, които са изгубили преди 53 години /при междуобщностния конфликт от 1963 г./. Затова и той настоява въпросите за териториалните корекции да останат отворени до финалната фаза на преговорите - многостранната конференция заедно със страните-гаранти Великобритания, Гърция и Турция. Според него картата на бъдещия федерален Кипър, както и всички нерешени още въпроси, трябва да се обсъжда на нея заедно с въпросите на сигурността и гаранциите, защото са взаимосвързани.
А и на тази конференция на практика решенията ще взема Ердоган.
Анастадиасис обаче е против такова свързване, опасявайки се от "търгуването" им за повече отстъпки, и държи всички глави да бъдат приключени дотогава. Изричното му условие е, че не може да се премине към конференция за гаранциите без да има споразумение по територията и конкретните карти – точно липсата му блокира преговорите в Швейцария. Това бяха първоначалните позиции на двамата лидери и те не успяха да направят компромис. Така преговорите завършиха катастрофално и без обявяване на дата за свикването на конференцията, с която Акънджъ силно желаеше да се върне в Кипър.
Колапсът в приближаващите се към финала преговори отново показа, че Кипър е
заложник на Гърция и Турция.
Дипломатическа "мини-криза", обезвредена с посредничеството на ООН, предизвика изявлението на министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас, че ще участва в петстранната конференция на гарантите само "въз основа на споразумение за премахване на анахроничната система от гаранции и пълното изтегляне на турските войски от острова". Турция и ръководството на кипърските турци обаче настояват за запазване на гаранциите под някаква форма. "Ние се нуждаем от Турция като възпиращ фактор срещу тези, които искат да заплашват мира на острова", посочи Мустафа Акънджъ.
Кипър все повече влиза и в голямата политическа игра на Ердоган. Островът е част от разпоредбите на Договора от Лозана, чието преразглеждане поиска турският президент. Според анализатори той може да загуби интерес към решаване на Кипърския въпрос, ако Европейският парламент одобри резолюцията за замразяване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, за което настояха във вторник и двете най-големи групи в него, а гласуването е в четвъртък. Кипърските евродепутати подкрепиха резолюцията, като поискаха и налагане на икономически санкции. Обръщане на курса от еврочленство към Шанхай, готовност за което обяви Ердоган, също изтласква Кипър от неговите политически приоритети.
В същото време сериозните геополитически и икономически интереси в региона на Източното Средиземноморие предизвикаха
засилена международна активност
за спасяването на кипърския мирен процес. Само часове след провала започнаха дипломатически совалки, контакти и консултации, за да се предотврати окончателното дерайлиране. ООН продължава своята посредническа роля.
И двете преговарящи страни обявиха, че са твърдо решени да работят за намиране на решение на Кипърския въпрос. Мустафа Акънджъ дори все още вижда място за това в рамките на 2016 г.
Още във вторник телефонен разговор проведоха президентът на Кипър Никос Анастасиадис и премиерът на Гърция Алексис Ципрас, а гръцкият външен министър Никос Кодзиас разговаря със специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде. В първата половина на декември се очаква среща Ердоган - Ципрас по проблемите на сигурността и гаранциите, предхождаща петстранната конференция.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц призова във вторник лидерите на двете кипърски общности да продължат усилията си. От Държавния департамент на САЩ също изразиха подкрепа за преговарящите страни за обединение на острова. През миналата седмица по време на визитата си в Атина президентът на САЩ Барак Обама подчерта, че прозорецът на възможността за решаване на Кипърския проблем ще бъде отворен през "следващите няколко седмици или месеци".
Политически анализатори в Кипър не очакват преговорният процес да се срине, защото вече е в много напреднала фаза и е постигнато сближаване по много важни въпроси. Отлагането му обаче към 2017 г. крие рискове, най-вече заради предстоящите след месеци нови сондажи за природен газ по лицензи от правителството на Кипър, срещу които Анкара реагира много остро.
Точно когато Анастасиадис и Акънджъ провеждаха последната си критична (и неуспешна) среща в понеделник вечерта, хиляди кипърски гърци и кипърски турци пресякоха демаркационната линия и се събраха в буферната, "мъртвата зона" на Никозия, на митинг-концерт за мир, надежда и обединение на Кипър. Грандиозната двуобщностна проява, инициатори на която бяха 120 неправителствени организации от двете части на разделената страна, изпратиха заедно своето силно послание до двамата лидери да постигнат споразумение за общото им бъдеще.
Заради тях си струва преговорите за продължат.