Матео Ренци подава оставка след тежко поражение на референдума

Италианският премиер Матео Ренци обяви в ранните часове на понеделник, че ще подаде оставка, след като понесе тежко поражение на референдума за конституционна реформа.
"Моето правителство приключва тук", заяви той в телевизионно обръщение след като прогнозни данни показаха, че избирателите, отхвърлили инициативата му, са с с близо 20 пункта повече от подкрепилите я.
"Изгубих аз, а не вие", добави Ренци, поемайки пълна отговорности за "изключително ясното" поражение. Той обясни, че в понеделник следобед ще събере за последен път правителството си и след това ще връчи оставката си на президента Серджо Матарела.
Поражението на крайно десния кандидат за президент на Австрия също в неделя се оказа само пауза във вълната на протест срещу статуквото, заливаща западните демокрации. Ренци бе заложил политическото си бъдеще на референдума и загубата му хвърля в политическа нестабилност третата по големина икономика в еврозоната.

Привържениците на Ренци се оказват с малко повече от 40% от гласовете и сега президентът Матарела ще трябва след консултации да посочи новия премиер, който ще има за задача и да изработи нов изборен закон.
Провалът на правителството може да отвори вратата за предсрочни парламентарни избори през 2017г. и възможност на тях да победи популистка партия "Пет звезди" на Бепе Грило, който се е обявявал срещу членството в еврозоната.
Обменният курс на единната валута спрямо американския долар падна на 20-месечно дъно като ясен сигнал, че пазарите са разтревожени за зараждането на нова фаза на нестабилност в еврозоната. Поредна финансова криза в Европа сериозно застрашава банковия сектор на Италия.

Министърът на финансите Пиер Карло Падоан, който е смятан за възможен наследник на Ренци на премиерския пост, опита да успокои инвеститорите в петък, като каза, че "няма риск от финансов земетръс" и ако лагерът "Не" спечели, може да има "48 часа турбуленции".
Най-пряко застрашена от политическите сътресения е третата по големина банка "Монте дей Паски ди Сиена". Тя е затисната от т.нар. лоши кредити и се опитва да намери през декември допълнителни 5 млрд. евро, за да не рухне. Ако инвеститорите не ѝ помогнат, ще се наложи държавата да се намеси, но това може да предизвика домино ефект, тъй като и други банки се нуждаят от финансови инжекции, обяснява "Ройтерс".
За какво бе референдумът?
Мнозина критикуваха Ренци, че е отделил месеци наред за кампания за реформиране структурата на парламента, вместо да се опита да съживи икономиката.
Премиерът искаше сериозно да измести центъра на властта, за да ускори бавното взимане на управленски решения. Двете камари на парламента имат паритетна власт и това често водеше до политическа парализа. За промяна трябваше Сенатът да се реформира драстично - от сегашните 315 пряко избирани политици и 6 пожизнени членове да се свие до т.нар. Сенат на регионите със само 100 сенатори - 74 от регионалните съвети, 21 кмета и 5, назначени от президента за 7 години, а не пожизнено.
Така много повече власт щеше да получи Камарата на депутатите, където щяха да се взимат оперативните решения по законите. Сенатът щеше да запази вето по конституционни въпроси и да се произнася с препоръчителна сила по закони, ако това поискат поне една трета от сенаторите.

До референдума се стигна заради неспособност на политиците да се разберат. Двете камари на парламента одобриха реформата, но не и с нужното за избягване на неделния вот мнозинство от две трети.
От това се възползваха популистки и антиевропейски партии като "Пет звезди" на Бепе Грило и "Северна лига" на Матео Салвини. Те се оказаха неочаквани съюзници в усилието да свалят Ренци от власт.
Мнозина от италианците гласуваха срещу реформата не защото им симпатизират, а защото се опасяваха, че тя дава твърде много власт на депутатите и премиерите. Популярността на Матео Ренци също намаляваше през последните месеци и след обещанието мw, че ще подаде оставка при поражение, вотът бе отчасти и срещу него. Трети фактор бе недоволството на италианци от вълната от нелегални имигранти, която отново залива страната през Средиземно море.
Избирателната активност от близо 68% бе определена от премиера като "триумф на демокрацията", но минути след обявяването на екзит пол данните Салвини поздрави в "Туитър" Марин льо Пен, Владимир Путин и Доналд Тръмп.
