Френският премиер Манюел Валс, който е заел стартова позиция за президентските избори през 2017 г., от години се опитва да наложи осъвременяване на левицата, но авторитарната му личност, подкрепата за бизнеса и защитата на строго светския характер на държавата настройват отрицателно част от хората в лагера му.

Роден в Испания и получил френско гражданство на 20 години, този запалянко на футболния клуб "Барселона" се готви да се включи в президентската надпревара. А пътят, изглежда, е отворен пред него след отказа на президента Франсоа Оланд да се кандидатира.

Рушител на табута вляво (още през 2007 г. искаше да смени името на социалистическата партия, защото било остаряло), 54-годишният Манюел Валс неотдавна смекчи реториката си, за да разшири електоралната си база.

В миналото той говореше за "две непримирими левици", възкликваше "Обичам бизнеса" пред шефове на предприятия и

Сега обаче призовава своя лагер да се обедини за президентския вот през 2017 г.

Като включил се в надпреварата той ще трябва да мине през първичните избори на Френската социалистическа партия, предвидени за 22 и 29 януари, и няма гаранция, че ще ги спечели.

Преди пет години, на първите открити първични избори на левицата, позиционирането му в десния спектър на социалистическата партия не впечатли кой знае колко хора и той бе елиминиран с 5.63% процента от гласовете в първия тур.

Младият депутат от парижко предградие вече не криеше амбициите си и не искаше да наблюдава "президентската ложа от оркестъра, в който се очаква да стоя, докато си чакам реда".

Оттогава е натрупал опит в правителството и осанка на държавник, но това, че прибегна до конституцията, за да наложи реформи въпреки противопоставянето на парламента, му спечели

През 2012 г. той подкрепи кандидата Оланд по време на кампанията и затова бе назначен за вътрешен министър. На тази длъжност стана все по-борбен и затвърди репутацията си на човек с твърда ръка, печелейки популярност, понякога повече вдясно, отколкото вляво.

Заради своята хиперактивност, контролираните си изказвания и амбициите си е сравняван с бившия десен президент Никола Саркози.

Металносините му очи, резките му отговори и честото му мусене създават облика на изнервен човек. В началото на кариерата си той се упражняваше по-често да се усмихва.

Авторитетът му го доведе до премиерския пост през 2014 г., където замени дискретния Жан-Марк Еро след редица недоразумения между министри. "Един шеф трябва да знае как да действа като шеф, така че аз действам като шеф!", каза малко по-късно Манюел Валс.

Едновременно с него 38-годишният министър на икономиката Еманюел Макрон също заемаше реформистки позиции в икономиката, преди да напусне правителството и да се включи в президентската надпревара. В социалната област Макрон се опитва да изкара Манюел Валс демодиран и го

Премиерът е един от малцината в своя лагер, който подкрепя забраната на бурките на улицата. Той редовно критикува ислямските була като символи на "сектантска и тоталитарна религия".

Роден в Барселона на 13 август 1962 г. от майка италианска швейцарка и баща каталунски художник, Манюел навлиза в политическия свят още на млади години.

Следва за кратко история и на 23 години става парламентарен асистент. После работи за премиера реформатор Мишел Рокар (1988-1991 г.), а след това за друг премиер, Лионел Жоспен (1997-2001 г.).

През 2001 г. е избран за кмет на Еври, етнически смесен работнически град южно от Париж, а след това става депутат от този департамент.

Има четири деца от първия си брак, а през 2010 г. се жени повторно за цигуларката Ан Гравоен. /БТА