Румънските партии дават стари, нереалистични и популистки обещания, заяви премиерът
Румънските политици дават нереалистични обещания преди парламентарните избори на 11 декември, които подхранват популизма и вредят на схващанията на избирателите за нуждата от реформи. Това заяви в интервю за агенция "Ройтерс" досегашният премиер на страната Дачиан Чолош.
Румъния, която е втората най-бедна членка на ЕС, трябва да балансира между нуждата от инвестиции в своята инфраструктура, която е най-слабо развитата в съюза, и искането на избирателите за увеличаване на доходите, отбелязва агенцията.
Социалдемократите, които водят в социологическите анкети, и до някаква степен техните съперници от Национално-либералната партия, обещават да увеличат заплати и да намалят данъци, припомня "Ройтерс".
Дачиан Чолош стана премиер през ноември 2015 г., след като пожар в нощен клуб, отнел живота на повече от 60 души, предизвика улични протести, които свалиха от власт правителството на Социалдемократическата партия (СДП).
Правителството на Чолош има едногодишен мандат, но две от партиите, които участват в изборите - либералите и новата формация "Съюз за спасение на Румъния", го подкрепят да продължи да изпълнява тази длъжност, ако те спечелят мнозинство.
Преди да подаде оставка, правителството на СДП сложи край на годините на мерки за икономии, като намали данъци и увеличи заплатите в бюджетната сфера.
Социологическите анкети сочат, че социалдемократите може да получат около 40 процента от гласовете, но недостатъчно за мнозинство в парламента. Така те могат да загубят шанса да съставят новото правителство, ако се появи по-силна коалиция, отбелязва "Ройтерс".
Избирателната активност в Румъния намаля под 50 на сто, тъй като много румънци обърнаха гръб на политическата класа, която смятат за корумпирана.
"Много от партиите дават същите икономически предложения и обещания, които са направили преди четири или осем години и които не са били приложени", каза Дачиан Чолош. "Ясно е, че това са нереалистични предложения, които имат за цел да привлекат вниманието на хората и гласове".
"В бъдеще партиите ще трябва да полагат повече усилия, за да спечелят доверието на избирателите, които искат реформа на румънското общество и на институциите", посочи той.
Чолош каза, че дори румънците от бедните райони, които са по-податливи на обещания за финансови и социални придобивки, искат по-добра администрация.
Чолош и неговото правителство работиха месеци наред по законопроект за единно заплащане в бюджетната сфера, което да отстрани голямото разминаване в заплатите на работещи на една и съща длъжност. Законопроектът предвижда и постепенно увеличаване на заплатите в бюджетната сфера с 34 процента до 2022 г.
Ако бъде одобрен от новото правителство, законът, който предвижда увеличение първо на най-ниските заплати и не предвижда увеличения за високопоставените държавни служители, няма да окаже натиск върху бюджетния дефицит, увери Чолош.
"Ние казахме, че ще излезем с реалистично предложение, а не с предизвикващи халюцинации заплати, защото на румънците бяха предлагани подобни халюцинации в предишни кампании", посочи Чолош.
Той каза, че следващото правителство трябва да се съсредоточи върху реформиране на силно политизираната, неефективна публична администрация, да приложи стратегии за задържането на лекарите в страната и за насърчаване на лекари и учители към работа в бедни региони.
По време на своето управление правителството подобри прозрачността в бюджетните разходи, започна да прилага стратегия, която се очаква да издигне над прага на бедност най-малко 580 000 души за четири години и приложи мерки за подобряване на трудовата мобилност, включително чрез отпускане на финансирани от ЕС заеми на онези, които са готови да се преместят да работят другаде. Правителството също така отблокира работата по строежа на магистрали.
Чолош каза, че правителството е подготвило документацията за листване на борсата през първата половина на 2017 г. на миноритарни дялове на няколко енергийни и транспортни компании, сред които производителят на електроенергия "Хидроелектрика" и букурещките летища. По думите му бюджетният дефицит през 2016 г. вероятно няма да достигне 2.9 процента от брутния вътрешен продукт, колкото е заложената цел, но ще бъде по-висок от два процента, тъй като се очакват плащания по проекти в края на годината. (БТА)